Джек Слейд - Ласитър спира Похитителя на жени

Навън отново се чу гласът на Пако. Този път обаче това беше страшен, пронизителен крясък.

— Ласитър!…

Веднага след това изгърмяха два изстрела.

Ласитър изчака Блек Сам и другарите му да излязат от долината. Обаче не успя да види, че двама от негодниците останаха да охраняват шефа си.

Мислите му бяха заети единствено с Джоси и главатаря на бандитите. В блокхауса бяха останали само те двамата. Ако му се удаде да ги нападне светкавично и напълно изненадващо, с О’Лийри ще бъде свършено.

Веднага щом заглъхна конският тропот, Ласитър се отправи към блокхауса. Когато между него и къщата оставаха не повече от двадесет стъпки, стана нещо неочаквано.

Първо голямото куче изръмжа предупредително. След секунда вляво от къщата се появиха двамата бандити, които бързаха да отидат при шефа си.

Ласитър видя как Флин блъсна вратата. Чу, че негодникът изкрещя нещо и в същия миг от вътрешността на къщата прокънтя изстрел. Мъжът се строполи на прага, претърколи се встрани и остана да лежи неподвижен. Вторият бандит уплашено изпищя и извика на шефа си, че е сбъркал, че той е Пако. Когато се приближи до отворената врата, мъжът видя насреща си Ласитър.

Само за секунда Ласитър беше намислил дързък план. Трябваше да се промъкне до Пако и безшумно да го обезвреди, за да може спокойно да се заеме с главатаря. Той сигурно щеше скоро да разбере, че мъжът отвън е един от неговите хора — и тогава Ласитър щеше направо да влезе вътре.

Но за нещастие Пако го забеляза в последния момент. Той изкрещя името му, като едновременно с това измъкна револвера си и стреля.

Двата изстрела се кръстосаха. Нещо тежко улучи главата на Ласитър. Пред очите му сякаш експлодира огнена топка. Той се олюля, но успя да се задържи на крака. Като в мъгла забеляза как Пако се строполи на земята и се запита дали самият той ще успее да запази равновесие.

От слепоочието по дясната половина на лицето му се стичаше кръв. Продължаваше да стиска револвера в дясната си ръка, но знаеше, че в това си състояние не може да стреля точно. Всичко се въртеше пред очите му, а мъглата просто не искаше да се разсее.

Като в мъгла Ласитър забеляза Ричард О’Лийри, който се появи на вратата, сложил пред себе си Джоузефин като предпазен щит. Явно в паниката си босът не проумяваше, че има работа с един-единствен човек, и то ранен.

— Освободи пътя, Ласитър! — изръмжа той. — Остави ме да мина или ще те застрелям като бясно куче!

Ласитър се олюля. Писъците на момичето идваха някъде много отдалеч.

— Пусни я, О’Лийри! — изпъшка той. — Пусни я, копеле! Поне веднъж в живота си се бий като истински мъж. Пусни жената!

Бандитът нямаше намерение да стори подобно нещо. Подигравателният му смях отекна болезнено в ушите на Ласитър.

— Ела да си я вземеш! Ела де!

И той стреля. Ласитър видя пред себе си черното дуло на пистолета, но бандитът беше прибързал. Освен това ръката му се отклони поради бързото движение на Джоси.

Големият мъж се втурна напред. Трябваше да рискува. Трябваше да победи в юмручен бой Похитителя на жени, защото иначе излагаше Джоси на опасност.

Момичето отчаяно се извиваше в железните ръце на престъпника, опитвайки се да му попречи да се прицели. И този път то успя. Ласитър отново видя как от дулото на револвера изскочи пламък, но куршумът профуча далеч от него.

В следващия миг той се удари в бандитския бос. Той все още беше като замаян от раната в слепоочието си, но сблъсъкът с О’Лийри беше толкова силен, че двамата мъже и момичето се строполиха на земята.

Джоси се претърколи встрани толкова бързо, колкото беше възможно. О’Лийри се надигна все още с револвер в ръка. Понечи да стреля и този изстрел щеше да реши всичко, да сложи край на цялата драма.

В същия миг, когато натисна спусъка, срещу него се спусна тъмна сянка. Кратък лай, подобен на ръмжене, после — пронизителен писък. Като в мъгла Ласитър забеляза как ноктите на Вотан се впиха в ръката на О’Лийри. Олюлявайки се, той се надигна.

Погледна свития на земята мъж и бдящото куче до него, без да обръща внимание на кръвта, която се стичаше по лицето му.

— Край на играта, О’Лийри — промълви той. — Или смяташ, че имаш още шансове?

Похитителя на жени поклати глава. Револверът лежеше на земята до него.

— Ти спечели, Ласитър — изпъшка той. — Предавам се.

Големият мъж вдигна револвера си от земята и го прибра обратно в кобура. Ясно беше, че О’Лийри вече не представлява опасност за него. Отиде при голямото куче, погали го по врата и после коленичи край Джоузефин Кейн, която тъкмо отваряше очи.