Джек Слейд - Ласитър спира Похитителя на жени

Дълбокият глас на Блек Сам изгърмя:

— Вземете жената, която се казва Корина! Свалете пленника на земята! Натоварете мулетата с бъчви уиски и вино! Съберете всичкото ядене, необходимо за фиестата ни! След половин час потегляме. Побързайте!

Бандитите се раздвижиха. Ласитър усети, че го свалят на пода, и се опита да се задържи на крака. Шумни гласове изпълваха залата. Млада чернокоса жена беше хваната от двама бандити и изтръгната от групата на пленниците. Един от окованите мъже се хвърли напред. Нападението му можеше да се сравни със сляпата ярост на разярен бик срещу матадора. С вързани на гърба ръце този мъж и без това не можеше да направи кой знае какво.

Но дори и да не беше вързан, той нямаше никакъв шанс срещу безмилостната банда.

— Оставете я на мира! — изкрещя той и Ласитър веднага позна, че това не е мексикано-испански. — Тя е моя…

Тъмнокосият мъж не можа да продължи. Един от бандитите го удари с цевта на пушката си и той се строполи на земята.

— Нищо няма да ви се случи, ако се държите прилично — отекна в залата гласът на Блек Сам. — Ще вземем с нас само Ласитър и двете жени. Останалите скоро ще бъдат освободени.

Постепенно шумът затихна. Бандитите работеха с истинска военна прецизност. Тази дива орда беше също толкова ужасяваща, колкото и маскираният й предводител, наречен Похитителя на жени…

Яздиха през цялата нощ и Ласитър разбра, че тия негодници познават местността по-добре от него. Стигнаха до долината много по-бързо, отколкото го беше направил той предния ден.

Бяха минали повече от два часа след последната почивка по обяд, когато Блек Сам дръпна юздите на черния си кон и спря на един хълм. С неприкрит триумф той изгледа Ласитър отстрани. Чу се тих, подигравателен смях.

— Е, какво ще кажеш сега?

Следобедното слънце огряваше малката долина, потънала в мирна дрямка. Всичко си беше така, както го бяха оставили Ласитър и Джоси.

Единствените нови знаци бяха двата дървени кръста на пресните гробове, които рязко изпъкваха в ярката слънчева светлина. Ласитър беше изкопал два гроба — един за семейство Кейн и другия — за мъртвите бандити.

Той хвърли бърз поглед отстрани към Блек Сам, който седеше на седлото с неподвижно лице. Чернобрадият бандит усети погледа на Ласитър, обърна глава към него и се ухили.

— Сигурно и босът е някъде наблизо — обясни той. — Вероятно ще се появи чак довечера. Такъв му е навикът. Нали вече ти казах. Не иска никой да вижда лицето му. Познават го само неколцина най-верни хора.

Ласитър впи очи в кръста, на който бяха изрязани имената на Андрю и Барбара Кейн. На другия кръст не беше написано нищо. Никой не беше издал името на главатаря си. Такъв беше обичаят при бандитите.

До ушите му отново достигна гордият глас на Блек Сам. Този тип беше толкова убеден в собствената си значимост и във възможностите на хората си, че самодоволството му изглеждаше направо противно.

— Точно оттук те е наблюдавал съгледвачът, когото бях изпратил след момчетата. Той видял всичко и побързал да се върне при нас, за да ни уведоми. Както виждаш, съобщителната ни система действува безотказно.

Този път Ласитър се усмихна подигравателно.

— Но не и системата ви за сигурност, Сам — проговори презрително той. — Иначе нямаше да се стигне дотук. Сега мъртвият щях да бъда аз, а не някой от вашите хора.

Физиономията на Сам се помрачи и той с неохота кимна.

— Прав си — изръмжа той. — Човекът, когото изпратих, беше отличен разузнавач. Но е страхливец. Е, вече няма да има възможност да се прояви като такъв. Ел Пантеро накара Хучило да легне на дръвника.

Значи разузнавачът се е казвал Хучило. Но Ласитър не можа да разбере останалото.

— Да легне на дръвника? — попита той. — Какво означава това?

Блек Сам направи красноречив жест с ръка, като удари тила си с дясната длан.

— Босът притежава един меч — обясни той. — Смятам, че е още от времето на испанците. Мога да ти гарантирам, че е пролял кръвта на много хора. Впрочем, това е скъпоценно оръжие. Дръжката му е украсена с рубини, смарагди и диаманти. Тия камъни сигурно струват цяло състояние. Острието му е като на бръснач. А като дръвник използуваме обикновено прясно отсечено дърво. Босът много държи на това. Някой ден и ти ще коленичиш пред този дръвник.

Ласитър равнодушно сви рамене.

— Може би — промърмори той. — Но дотогава все пак ще мине известно време. Нали вашият маскиран шеф ми обеща цяла поредица от мъчения.