Джек Слейд - Неговата страхотна любима

— Не бива дори да си го мислиш — настави заповеднически Пат.

— Ще ида да заключа вратите — отговори старикът и излезе от кухнята.

— Такъв си е той — усмихна се лъчезарно Пат.

— Вярна душа — промълви Ласитър.

— Много пъти съм си мислила да му подаря този хотел, когато напусна Грийн Ривър. Но той няма да го задържи дълго. Джери Грей не би го търпял като втори хотелиер в този град.

Ласитър сурово се изсмя.

— Щом дойде времето да напуснеш Грийн Ривър, значи вече сме се справили с Джери Грей и не той ще определя кой ще бъде негов конкурент и кой не. Тогава хубавият му нов хотел няма да избухне в пламъци, но той със сигурност ще фалира.

Патриша го изгледа и леко се усмихна.

— Да не искаш да кажеш, че ще мога да го купя?

— Ще бъде извънредно евтин!

— Защо си толкова сигурен?

— Иначе вече няма да сме между живите.

— Боже мой, Ласитър! Недей да ме плашиш!

— Не се бой! Той няма да спечели!

— Толкова дълго те чаках — Пат се протегна и стисна ръката му. — Просто не можеш да си представиш колко се радвам, че няколко дни ще останеш при мен.

Ласитър също се радваше, но не й го каза.

Целунаха се през масата. Бледата й кожа беше възхитителна. Пищните гърди, тънката талия, гъвкавото стройно тяло, дългата руса коса — тя цялата го привличаше. Пат също беше завладяна от красивото му лице, мускулестите ръце и атлетичното тяло, както и от спокойствието и сигурността, които се излъчваха от него.

Изпиха по чаша вино и продължиха да се целуват със страстна отдаденост. По-късно, в леглото й, направо се нахвърлиха един върху друг. Дълго време не се чуваше нищо друго, освен ритмичното скърцане на матрака. Докато Пат почна тихо да стене. Всичко свърши със силен вик на удоволствие, който Ласитър заглуши с целувките си.

Пат лежеше до него в сладостна изнемога. Но после двамата още дълго не можаха да се наситят един на друг.

Учудващото у Джери Грей беше, че е толкова млад. Имаше много преуспели в сделките мъже, коварни и безскрупулни, които без много усилия завличаха в леглото си всяка жена, която искаха да имат, и хладнокръвно убиваха всеки конкурент, който им се изпречи на пътя. Но повечето бяха на 40, 50, 60, дори на 70 години. Затова пък Джери Грей беше само на 23, а когато започна да се занимава с това, току-що беше навършил 20!

Той беше висок мъж с широки рамене и с приятна външност. По-възрастните жени също биха го харесвали, дори и да беше някой беден пияница. Жените прощават всичко на красивите млади мъже. Освен това Джери Грей беше много богат и имаше влияние в града и околностите му.

Сега той беше застанал със скръстени ръце до прозореца, облегнат на стената, и слушаше Фентън Труман с нарастващо възмущение. Говореха за Ласитър, който беше всял безредие в ранчото и беше изплашил всички постове. Съгледвачите бяха намерили първо конете, а после и двойния гроб на бившия боксьор и спътника му. Цяла седмица бяха търсили двамата мъже. Нямаше и съмнение, че ги е убил Ласитър. Нали по неговите следи бяха тръгнали. Джери Грей им беше заповядал да не го изпускат от очи и да яздят след него, докато излезе от Грийн Ривър. Трябваше да се върнат едва когато са съвсем сигурни, че Ласитър е напуснал техните места.

Всичко беше ясно!

Те са го следили, а той ги е убил, за да заличи следата си. След това се е промъкнал до ранчото в Блек Бът.

Но къде ли се беше скрил сега? На този въпрос Джери Грей искаше да получи ясен отговор.

— Трябва непременно да знам кой е той и кой го е насъскал срещу нас — повтори настойчиво той.

— Питал е за Фикс Касиди и Рой Джордж — обясни русокосият му помощник. — Може би това е опорната ни точка. А може би действително познава и двамата и те са му длъжници.

— Фентън! — избухна гневно Джери Грей. — Не вярвай на подобни глупости! Ласитър е съобразително куче и ни води за носа. Обзалагам се, че дотук всичко е лъжа. Дори и името му. Бъди сигурен в това!

— Като го заловим, всичко ще си признае — извика самохвално Фентън Труман.

— Първо обаче трябва да го хванеш!

— Ако се крие някъде наоколо, не е никакъв проблем.

— Ако искаш да ми направиш услуга, не подценявай тоя тип! Боксьорът беше опитен мъж, с бързи юмруци и бърз в стрелбата, а и не беше сам. Въпреки това и двамата лежаха в гроба.

— Може да ги е застрелял в гръб — подхвърли Труман.

— Ако наистина е нападнал лице в лице боксьора, този тип трябва да е опасен — съгласи се русокосият. — Но не ми се вярва много.

— Трябва да знам кой е той и кой го е изпратил в Грийн Ривър — повтори сериозно Джери Грей. — Това е най-важното в случая. Някой иска да ни отнеме паричките, Труман! Запишете си това на челата! И още нещо: всичко трябва да се уреди бързо! Трябва да премахнем тоя човек. Нашата изискана клиентела в Блек Бът отдалеч помирисва труповете. Тия типове усещат и най-лекия полъх на смъртта. Ако заподозрат нещо, сделката пропада и аз не мога дори да им се сърдя за това. Защото практически всички те са мъртви. Откупили са с много пари живота си при нас, за да ги браним и да ги предпазваме от всяка опасност. Ние всички живеем от тия пари, Фентън! Обясни това и на другите!