Джек Слейд - Неговата страхотна любима

— Ще накарам всички да го търсят като овчарски кучета!

— Не забравяй — трябва ми жив! А щом научим всичко необходимо, можете да го направите и на кайма, ако искате, и да нахраните с нея рибите в Грийн Ривър.

— Значи тръгваме още сега!

— Имайте доверие в нас, мистър Грей!

Джери Грей кимна и високият рус мъж излезе с тежки стъпки от стаята. Джери Грей отпусна ръце, обърна се към прозореца и се загледа навън, без обаче да вижда какво ставаше по улицата.

Беше се появила клиентка! От Филаделфия. Убила мъжа си, притежател на корабостроителница, за да го наследи. Джери Грей дълго се колеба, преди да я приеме. Жена в ранчото! Щеше да му създаде много ненужни главоболия. Тайният й пратеник, който наричаше себе си частен детектив, подробно описа прелестите й. Джери Грей го изслуша учтиво, но беше впечатлен истински едва когато той му предложи 100 000 долара, за да я закриля по време на пребиваването й в ранчото. Щеше да мине доста време, докато се изясни правното й положение и тя безпрепятствено се върне във Филаделфия. Както каза детективът, касаеше се за срок от няколко месеца.

А как иначе би могъл да спечели толкова пари за такова кратко време? Можеше да ги открадне, но не и да ги спечели. Разходите по поддръжката на ранчото така и така бяха огромни. Един човек повече или по-малко не играеше никаква роля.

Може би клиентката беше привлекателна? В такъв случай можеше да я задържи дори в хотела, близо до себе си. Надали някой от Грийн Ривър имаше познати във Филаделфия или обратно…

Продължително изсвирване на локомотив се понесе над града. Железопътната линия също беше дело на Джери Грей. Беше вложил цялото си имущество в него и сега влаковете гърмяха ден и нощ през прерията и планините, натоварени със стоки и пътници, и му носеха баснословни печалби.

Нужни му бяха много пари. В брой! Затова щеше да приеме при себе си убийцата от Филаделфия и да я закриля. Разбира се, срещу строго определена сума.

Джери Грей не смяташе за престъпник и убиец човек, толкова богат, че без усилия да може да плати подобна сума. За него той беше просто обект, от който се печелят пари, и толкова.

Такъв беше занаятът му и никой не трябваше да му се бърка. Още по-малко пък някакъв новопристигнал скитник.

В този момент видя от прозореца Патриша Хърст, която минаваше с файтона си по улицата. Беше красива жена, а и фигурата й беше привлекателна. От време на време се питаше дали да не откупи хотела й и да го преустрои изцяло, тъй като собственият му хотел постепенно ставаше тесен. Но сградата беше в някогашния център на града и там всички къщи бяха западнали. Никой не искаше да живее вече там. Дори и една нощувка би била неприятна за по-изисканите клиенти. Може би ще е най-добре да откупи целия квартал и да разруши всички къщи. Някой ден и това ще стане… Но първо трябваше да преспи с тази красавица.

На вратата се почука.

— Влез! — извика Джери Грей, без да се обърне. В този момент дъщерята на пекаря пресичаше улицата. Беше съвсем млада, на шестнадесет или седемнадесет години, както му казаха. А Джери Грей вече беше преживял толкова много, че му беше писнало от зрели жени.

Вратата зад гърба му се отвори и отново се затвори. Хубави крачета имаше девойчето! А чертите на лицето й бяха като на ангелче.

— Какво има? — попита грубо Джери Грей и се обърна.

Никога не беше виждал Ласитър, но веднага разбра, че това е той. Скръсти ръце на гърба си и го огледа внимателно от горе до долу. Мъжът срещу него беше добре въоръжен. Носеше 45-милиметров револвер и двуцевка с отрязано дуло, а в десния ботуш стърчеше дръжката на нож.

— По-кротко, Ласитър! — каза Джери Грей и впи очи в него. — Е, добре, хората ми ги няма в града, но все пак внимавай!

Лицето на Ласитър остана безизразно.

Джери Грей пристъпи към бюрото си, седна и посочи единия от двата стола пред него.

— Заповядайте! Щом сте вече тук, нека си поговорим като мъже.

— Предпочитам да остана прав — каза през зъби Ласитър. Този тип беше направо огромен. Джери Грей проумя това едва когато седна.

— Кой сте вие и какво, по дяволите, искате?

— Името ми е Ласитър и дойдох в Грийн Ривър, за да… Ами, за да ви разваля работата!

— Работата ли?

— Да!

— Какво искате да кажете?

— Не говоря за хотела и игралната зала, нито за публичния дом в тази сграда.

— Значи имате предвид ранчото?

— Точно така! — отговори Ласитър.

— По чие поръчение дойдохте тук?

— Трябва да отведа Фикс Касиди и да отнеса обратно в Нешвил стоте хиляди долара! — обясни направо Ласитър.