Джек Слейд - Неговата страхотна любима

Разбира се, не беше си представял, че ще влезе просто ей така в ранчото, ще арестува Фикс Касиди и ще се измъкне незабелязано с него. Явно е, че успехът минава през един-единствен мъж — Джери Грей! Задачата му беше не само да залови Фикс Касиди. Най-важното беше да намери стоте хиляди, откраднати от банката в Нешвил, щата Тенеси. Банката трябваше на всяка цена да си ги възвърне. Именно затова го бяха изпратили началниците му от Вашингтон.

Юби все още беше в безсъзнание. С бледо лице и отворена уста, той лежеше по гръб на тревата. Еди Лайт, човекът с контешките мустачки, тъкмо идваше на себе си. Ласитър му помогна да се изправи на крака и го отведе при кафявия си кон. Мъжът беше толкова изненадан, че го последва, без да се възпротиви.

— Вече говорих с Фикс Касиди — увери го Ласитър. — Всичко е уредено. Значи, Рой Джордж също е при вас. Откога?

— От две години — отговори слисаният Еди.

Ласитър се метна на седлото и каза:

— Всичко хубаво! И поздрави от мен Джери Грей. До следващата ни среща.

— Кой си ти! Как се казваш?

— Името ми е Ласитър.

— Ласитър ли?

— Да.

— Нищо отпред и нищо отзад?

— Не. Няма значение. Джери Грей ме познава. Или най-малкото е чувал за мен.

Еди Лайт нахлупи шапката си и навири нос.

— Погрижи се за Юби! — извика Ласитър, защото имаше чувството, че мъжът всеки момент ще се нахвърли върху него. — Още е в безсъзнание.

И той пришпори коня си. В равномерен галоп се понесе на юг. През цялото време си мислеше за Пат. Тя се оказа права. Ранчото на Джери Грей наистина се намираше в Блек Бът.

Два дни по-късно, привечер, Ласитър влезе в Грийн Ривър. Табелата над вратата на хотела беше осветена. Той прочете името на Патриша Хърст. Влезе през входа за коне. Когато слезе от коня си, задната врата се отвори и в осветения кръг застана Пат. Беше чула конския тропот.

— Ласитър! — извика тя и спря заслепена.

Той пристъпи към нея от тъмното, прегърна я и я целуна.

— Четири дни минаха, Ласитър! — въздъхна тя. — Не можеш да си представиш колко се страхувах за тебе!

Дребният старец също се появи на прага.

— Ласитър се върна — каза Пат. — Погрижи се за коня му.

Старецът веднага тръгна към обора.

— Намерих ранчото — рече Ласитър, когато той минаваше покрай тях. — Намира се на високо плато на западното било на Блек Бът.

Старият слуга се спря.

— Видя ли, Пат? Сигурен бях в това. Познавам тия планини. Откак се помня, там горе е имало ранчо.

— Бил си в ранчото? — Пат внимателно изгледа Ласитър.

— Да. Рой Джордж е там вече две години.

— Чуваш ли, Джерико! — Пат се загледа в нощта.

— Значи нашето време настъпи — каза старецът.

— Още не — отговори Ласитър. — Вдигнах малко пушилка там горе. Сега ще се извие страшна вихрушка. А когато тя достигне върха си, ще настъпи нашият час.

— Джери Грей може да скрие гостите си някъде другаде — подхвърли рязко Пат.

— Рой Джордж, Фикс Касиди и другите негодници няма да узнаят нищо за моето посещение — отговори Ласитър. — Това ще развали сметките на Джери Грей, а може и направо да го разори. Той ще търси мен, и то с всичките си хора. Затова още тази нощ ще напусна Грийн Ривър.

— В моята къща е най-сигурното място, нали, Джерико?

— И аз мисля така — отговори старецът с типичната си сърдита физиономия.

— Да, но те знаят, че съм отседнал тук — намеси се Ласитър.

— Джерико ще успее да ги отпрати! — засмя се Пат.

— Е, добре! — съгласи се Ласитър. — Но ако Джери Грей ме открие, свършено е и с трима ни.

— Не вярвам — отговори спокойно Джерико. — Оттогава не сме ви виждали, мистър!

Ласитър и Пат влязоха вътре. В коридора отново се прегърнаха. Спряха да се целуват едва когато чуха, че Джерико влиза.

— Сигурно си гладен и жаден — каза Пат и го отведе в кухнята.

Когато седнаха на масата да вечерят, вратата се открехна и в кухнята надникна Джерико.

— Земята на платото е червеникава. Измих копитата на жребеца ви и сега никой не може да твърди, че сте били там горе.

— Благодаря, Джерико — каза Ласитър.

— Заключи предната и задната врата — нареди Пат и се усмихна влюбено на Ласитър. — Днес не приемаме повече гости.

И без това хотелът беше празен.

— Знам, че ще напуснете Грийн Ривър, след като си разчистим сметките с Рой Джордж, мадам — проговори мрачно Джерико. — Ако не беше така, с удоволствие бих подпалил още сега красивия нов хотел на Джери Грей.

— Джерико, не съгрешавай! — упрекна го строго Пат.

— И без това знам как стават тия неща!