Джек Слейд - Неговата страхотна любима

Боксьорът, когото Ласитър веднъж вече беше изпързалял, вдигна ръка:

— Тръгваме обратно! Ще кажем, че сме те изгубили.

— Съгласен съм — отговори той, — но при едно условие. Ще ви пусна да си вървите, ако ми опишете пътя към ранчото. Иначе ще трябва да се бием.

— Ранчо? За какво ранчо говориш? — попита боксьорът, като се правеше, че не разбира.

— Ами ранчото, където ще намеря Фикс Касиди!

— Нали си получи парите — припомни му вторият мъж.

— Но Фикс не знае това. Искам само да му кажа, че вече няма защо да се страхува от мен, защото Фентън Труман великодушно ми е възстановил щетите заедно с лихвите и горницата.

— Фикс отдавна знае това — заяви боксьорът.

— Значи ранчото е някъде наблизо — установи веднага Ласитър. — Бързо ми казвайте къде е!

— Нищо не знаем за това ранчо — отговори черноокият.

Боксьорът също вдигна рамене.

— Наистина не знаем — повтори той.

Може и да беше вярно. Сигурно Джери Грей не е посветил всичките си хора в тайната на ранчото.

— Тогава дим да ви няма! — рече Ласитър. — Но тежко ви, ако лъжете! Знаете какво ще ви се случи тогава.

Двамата дръпнаха юздите на конете, с очи, впити в лицето на Ласитър. Хълбок до хълбок излязоха от обсега на действие на двуцевката му и посегнаха към оръжията си. Но Ласитър беше предвидил това. Той се наведе, дясната му ръка сграбчи колта и след секунда се изправи. Първият изстрел беше негов.

Докато вадеха револверите си, Финли и партньорът му се хвърлиха встрани от конете си, за да не бъдат ранени от Ласитър. Но първият куршум улучи мършавия омбре посред скока му така, че когато се удари в земята, беше вече мъртъв.

Вторият куршум улучи боксьора в дясното рамо точно когато се приземяваше в тревата. Въпреки това той вдигна ръка и се прицели в Ласитър, който стреля трети път. Двата куршума изгърмяха едновременно. Улучи само Ласитър. Изстрелът събори боксьора по гръб. Ласитър чу колта на противника си и видя пламъчето от цевта, но куршумът профуча далеч от него.

Той се надигна от прикритието си. С револвер в протегнатата си дясна ръка, носейки двуцевката за ремъка, отиде първо при мършавия мъж, който беше паднал по корем. Ласитър внимателно го обърна по гръб. Мъжът беше мъртъв.

Боксьорът видя сянката на Ласитър и отвори очи. Лицето му беше вече белязано от смъртта. Тази гледка не се хареса на Ласитър. Не искаше да убива никого, но не можеше и да се остави да го убият.

— Негодници такива! С кого си мислите, че имате работа? Да не би само вие да можете, а другите да не знаят нищичко!

— Добре, върви на сигурна смърт! — процеди през стиснатите си зъби Финли. — Ранчото се намира на платото от западната страна на Блек Бът.

Ласитър вдигна очи и погледна към далечния масив. Пресметна, че е висок около седем до осем хиляди стъпки. Тъмни облаци пара закриваха платото и размиваха прехода между небето и земята. Когато отново погледна боксьора, той вече беше предал богу дух. Ласитър пъхна револвера си в кобура и се огледа. Не искаше да остави мъртвите да лежат така, защото знаеше, че Джери Грей веднага ще прати хора да ги търсят. Затова отиде при кафявия си жребец, измъкна от чантата на седлото сгъваемата лопата и изкопа гроб за двамата мъже. След като ги погреба, изгори на хълмчето барута от два патрона, за да не ги нападат лешоядите. Разседла конете и ги пусна на свобода. Седлата и юздите остави на гроба вместо кръст или паметник. Който е познавал двамата, щеше да разпознае и седлата.

Ласитър вече беше загубил доста време и затова побърза да продължи по пътя към Блек Бът, като непрекъснато се ориентираше по грамадния скален масив. Но когато слънцето залезе, Блек Бът постепенно се стопи в здрача и потъна в нощта като грамаден кораб в морските дълбини.

Ласитър разположи нощния си лагер в една защитена от вятъра котловина. Когато на следващата сутрин слънцето изгря, той вече яздеше на север. Намери следи от копита и коли, които водеха нагоре към платото, но не тръгна по тях, защото искаше да избегне известните пътища и пътеки. Те със сигурност бяха охранявани.

Според проучванията на Бригада Седем обслужването в планинското ранчо включваше в себе си сигурността на клиента. В договора Джери Грей се задължаваше да защитава живота, спокойствието и свободата на гостите си. Значи неговите хора имаха за задача да не допускат в ранчото хора на закона, а още по-малко някой алчен ловец на премии.

Ласитър вървеше в посока към Блек Бът. Той остави жребеца си в една ниша между скалите и продължи да се изкачва пеш. Съвсем на здрачаване видя ранчото на около хиляда стъпки под себе си.