Джек Слейд - Неговата страхотна любима

— На половин миля пред нас! — отговори мъжът. Когато говореше, адамовата ябълка на врата му бързо подскачаше. — Ако не се лъжа, последният им кон е затънал в блатото и преди малко го застреляха. Поне ми се стори, че чух изстрел.

— Тогава тръгваме след него! — изсъска Джери Грей, пълен с гневна решителност.

Мъжът с белезите от едра шарка го изгледа изненадано.

— Искате да се удавите ли, сър? Онзи мръсник няма какво друго да прави, освен да се върне назад. Няма как да мине през тресавището.

— Ти можеш ли да ми гарантираш това? — изгледа го изпитателно Джери Грей.

— Разбира се, сър, сто процента!

Джери Грей вдигна десния си показалец:

— Внимавай какво говориш!

— Въпреки това ви го гарантирам!

Пат стоеше до гърдите във вода и продължаваше да затъва. С разширени от уплаха очи, тя гледаше Ласитър, сякаш го молеше за помощ. Той й хвърли ласото си и с помощта на Джерико успя да я измъкне на сухо и твърдо място. Пат беше мокра. Косите й висяха на кичури и от тях капеше вода. Блузата й беше станала съвсем прозрачна и през нея ясно личаха красивите й гърди с тъмнокафяви зърна. Беше полумъртва от изтощение и нямаше сили дори да заплаче.

— Трябва да се върнем обратно — обади се Рой Джордж.

Джерико само се изсмя и се обърна към него:

— Искате да се озовем право в ръцете им, нали? Няма да стане. Ей сега ще преминем. Не се оставяйте да ви заблуждава този бандит, Ласитър!

Ласитър и не мислеше да се връща. Не му беше за първи път да се доверява изцяло на стария мърморко. Той изтри косите на Пат с кърпа, притисна я до себе си, целуна я нежно и й помогна да се изправи.

Джерико тръгна напред. Крачка по крачка. Бандитът мълчаливо го последва. Ласитър закрачи внимателно след тях, подкрепяйки Пат.

Беше направил голяма грешка, че тръгна с файтона, вместо на коне. Ласитър искаше Пат да се чувствува удобно, но тази дива земя не прощаваше и най-дребните грешки. Даже обратното!

Докато пътуваха по шосето, Ласитър не беше успял да се отърве от съгледвачите на Мерлин. Никъде не можа да им устрои засада. Тъкмо излязоха от шосето и Джерико счупи колата. Но би било несправедливо да обвинява за всичко стария слуга.

Бандитите ги следваха по петите. Успяха дори от голямо разстояние да застрелят два коня! Третия си кон загубиха в тресавището. Оттогава всички трябваше да вървят пеш.

Цялата шайка на Джери Грей ги беше последвала в тресавището. Без коне! Те също се придвижваха много трудно и сигурно щяха да затънат някъде, ако не се водеха по следите на Ласитър. Джерико познаваше тия места, но по този начин той преведе и преследвачите през блатата.

Когато най-после стигнаха края на тресавището и усетиха здрава земя под краката си, Ласитър и Джерико установиха, че Джери Грей и хората му са се върнали назад.

Джерико изруга тихо, за да не го чуе Пат.

— Има още десет мили до Дрейгъртаун — прошепна мрачно той.

— Мислиш ли, че ще имат шанс да ни заловят, преди да стигнем града?

— Точно от това ме е страх. Съжалявам, че не успяхме да сторим всичко, както си го мислехме.

Ласитър безмълвно го потупа по рамото, взе отново седлото и торбата с парите и закрачи напред.

Дълго вървяха през гората. Когато малко преди залез слънце стигнаха отново до един ръкав на Прайс Крийк, те видяха в далечината покривите на Дрейгъртаун, които залязващото слънце позлатяваше.

— Ласитър! — прошепна изплашено Пат.

Всички едновременно забелязаха ездачите, които се приближаваха към тях по другия бряг на реката. Ласитър присви очи и многозначително изгледа Джерико.

Джери Грей и бандитите му също бяха платили кръвен данък на тресавището! Бяха останали само осем. Последният водеше четири коня без ездачи след себе си.

— Сега вече знаем защо са се върнали — каза старикът.

— Скрийте се! — заповяда тихо Ласитър.

Джерико отведе Пат и Рой Джордж обратно в гората. Ласитър се прикри зад една върба, чиито клони висяха над водата. Това бяха изворите на Прайс Крийк. Реката беше дълбока най-много до глезените и само десет ярда широка.

Мъжете яздеха плътно един до друг. Водеше ги метисът. Следваха го Джери Грей и русият му помощник. Зад тях стреме до стреме препускаха останалите.

Ласитър изчака, докато край него премина и последният от шайката, излезе от прикритието си и стреля във въздуха. Ездачите веднага спряха и се обърнаха към него. Започна решителната битка. Джери Грей изкрещя на висок глас някаква заповед. Всички залегнаха на земята и откриха огън.