Джек Слейд - Неговата страхотна любима

Пат решително преведе Рой Джордж през салона навън. Като излязоха на верандата, зад тях се промъкнаха сенки. Джерико я изгледа укорително.

Тя качи Рой Джордж на седалката и почука три пъти с револвера по капака на сандъка.

Капакът моментално се надигна и от сандъка изскочи Ласитър. Той веднага забеляза седящия във файтона Рой Джордж, както и револвера в ръката на Пат. Обърна се към къщата и видя мъжете, които ги наблюдаваха, притиснали носове към стъклата на вратите и прозорците.

Появата му май беше доста глупава. Затова бързо отвърза кафявия си кон и се метна на седлото. В този миг Джерико подкара конете към голямата порта. Ласитър потегли след файтона с пушка в ръка. Пазачът вдигна бариерата, но усети каква е работата едва когато колата изтрополи покрай него и видя Пат с револвер в ръка. Но беше вече късно — той така си и остана да зяпа след тях. Ласитър вдигна пушката за поздрав.

— Оле, мучачо! — извика той и подкара коня в галоп, та да не изостава от файтона.

Постовете на пътеката изобщо не си направиха труда да станат. Те си почиваха под едно дърво и пушеха. Когато файтонът мина покрай тях, те им помахаха с ръце. После учудено изгледаха Ласитър, но явно не можаха да го познаят.

Браво на Пат! Със своята решителност тя беше успяла да обезвреди цялата тази банда!

Джерико се чувствуваше неудобно, затова подкара конете в галоп. Колата устремно се понесе надолу към шосето.

Като стигнаха пощенския път, те завиха на север. Целта им беше Дрейгъртаун. След няколко минути Ласитър установи, че ги преследват, но беше предвидил това. Бяха двама ездачи, които ги следваха от разстояние.

Ласитър веднага реши, че трябва да се отърве от тях, както той си знаеше, но трябваше да изчака подходящ терен, за да им устрои засада.

Само след един ден Джери Грей пристигна с хората си в ранчото на Блек Бът. При Лоланд беше намерил само трима мъртъвци. Това беше най-лошото, което можеше да се очаква. А го чакаха и още по-лоши неща.

Вече не бяха в пълен състав. Преследването на Ласитър и торбата с парите му беше струвало осем души. Четирима от тях бяха мъртви, другите — ранени. На тях вече не можеше да разчита и трябваше да ги остави да се лекуват. Само метисът Брикс, Фентън Труман и Акулата Роуланд бяха с него.

Когато четиримата ездачи спряха пред къщата, гостите на ранчото изтичаха един през друг на балкона. Най-отпред бяха Ринго и Фицджералд. Те го засипаха с обвинения, поискаха парите си и заявиха, че ще си заминат още след няколко дни.

Джери Грей ги слушаше, без да разбира, докато най-после се появи Мерлин, следван от група въоръжени пазачи. Той с усилие си проби път до шефа си и Фентън Труман.

— По дяволите, Мерлин! Как можа да се случи всичко това? — изкрещя сърдито Труман. — Дори и Ласитър не е неуязвим срещу куршумите ви! Няма какво да ми разправяш!

— Отначало въобще не разбрахме, че Ласитър е тук — оправда се Мерлин. — Пристигна една жена, която се представи за племенница на Рой Джордж. Каза, че вие сте й разрешили да го посети. Ласитър се появи едва когато всичко беше свършило. Крил се е в сандъка на файтона.

— Какво? — изсъска Джери Грей сви ръце в юмруци и изгледа Фентън Труман. — Каква жена?

— Ами Хърст, тая проклета курва! — отговори Труман.

Мерлин започна да разказва с подробности. Често беше прекъсван от сърдитите викове и подмятания на гостите. Накрая съобщи, че е изпратил Чарли и Юби да следят файтона и че на двамата може да се има пълно доверие.

— Ласитър кога напусна ранчото? — попита Джери Грей. — Отговаряй точно, по дяволите!

— Беше около два часа!

Джери Грей се замисли. Но колкото и да пресмяташе, Ласитър имаше преднина от 24 часа. Все пак в тази дива местност преднината му не беше толкова голяма.

Важното беше обаче да намерят следата, както и да знаят целта на този негодник.

— Ти ще тръгнеш с нас, Мерлин! — заповяда Джери Грей. — Вземи и пет-шест от твоите хора. Най-добрите!

Мерлин извика няколко имена и посочените мъже се втурнаха да оседлават конете си.

— Искам си парите обратно — нахвърли се отново върху Джери Грей Джони Ринго. — Вие не удържахте на думата си и с това нарушихте договора. Утре си тръгвам!

Другите закимаха в знак на съгласие, Фицджералд потупа одобрително по рамото дребния бандит.

— Не нося толкова пари със себе си — отговори раздразнено Джери Грей. — Мисля, че ще бъдете по-полезни, ако се присъедините към нас. Станалото — станало. Но сега трябва да се разправим окончателно с Ласитър. Тогава ще хванем и жената. А щом им теглим куршума, ще доведем обратно Рой Джордж и Фикс Касиди. И всичко ще бъде както по-рано.