Джек Слейд - Неговата страхотна любима

Започна лудо препускане. Когато Ласитър се обърна назад, огънят вече не се виждаше. Не се чуваха и изстрели. Около него цареше пълна тъмнина.

Конете препускаха с всички сили. В началото Ласитър изкрещя още няколко пъти като пума, която напада плячката си. Искаше да ги откара колкото се може по-далеч. Така на другия ден Джери Грей и хората му щяха дълго да ги търсят.

Скоро животните напълно се изтощиха. Кафявият кон на Ласитър все по-често се препъваше и ставаше все по-бавен. Най-после тръгна ходом. В тъмното Ласитър не можеше да види колко коне са го последвали. Едва когато започна да се зазорява, видя, че с тях препускат още три коня.

През цялата нощ Ласитър беше яздил в една посока — все на север. Сега изпречилото се пред него планинско било го принуди да завие на запад. Конете бяха на края на силите си. Трябваше да им даде почивка.

Когато слънцето достигна зенита си, те продължиха пътя. Трите коня също вървяха с тях. Ласитър ги сменяше често, за да стигне по-бързо. Нито за секунда не беше забравил тримата мъже, които трябваше да заловят Патриша. Наистина старият Джерико заслужаваше доверие. Но все пак беше вече на възраст…

Ласитър сменяше конете на всеки две мили и бързо отхвърли доста път. Оставяше ясни следи зад себе си, без да си прави труд да ги заличава. Джери Грей и хората му и без това знаеха накъде е тръгнал.

Конете препускаха с всички сили. Те не го изоставиха. След два дни почти непрекъсната езда стигнаха ранчото на Лоланд. Ласитър така пресметна времето, че да бъдат там на зазоряване. Влезе с всички коне право в големия зимен хамбар. Там беше празно. Нямаше го файтонът, нито кафявият му кон. От другата страна стояха три чужди коня.

Това беше добър знак. Явно старият слуга си беше отварял добре очите.

Когато Ласитър излезе от хамбара с пушка в лявата ръка, слънцето тъкмо изгряваше. В къщата за прислугата всичко беше спокойно, нищо не помръдваше. Затова той реши просто да влезе вътре и да измъкне мъжете от леглата.

Тръгна нататък и в този миг вратата на къщата се отвори и отвътре излезе висок полугол мъж. Той се насочи право към коритото за миене, без да вижда Ласитър. Облечен беше само с панталон и ботуши, но револверът висеше на колана му. Мъжът тежко закрачи към коритото и втренчи очи в Ласитър.

Това беше Лари Стентън. Той обаче не знаеше името му.

— Ето ме! — заговори Ласитър. — Наистина съм аз.

Лари Стентън не беше в състояние да проговори.

Ласитър се изсмя.

— И аз се чудя как успях. Можеш да ми вярваш!

Лари Стентън посочи няколко пъти към къщата, без да успее да проговори.

— Хванахме жената — заяви най-после той. — Затова внимавай!

— Когато сте се довлекли дотук, Пат Хърст и старият Джерико отдавна вече ги е нямало!

Ласитър вдигна пушката и се прицели в главата на Стентън.

— Бързо свали колана и го пусни на земята!

Обаче Стентън беше човек, който не умее да губи дори и в безизходни положения. Досега винаги беше успявал да се справи. Винаги! Беше един от най-бързите мъже в шайката на Джери Грей. Всички знаеха това и го уважаваха, въпреки цялото му тексаско високомерие.

Досега винаги беше разчитал на бързината си. Иначе отдавна да са го пречукали някъде. Безспорно Лари Стентън беше от малкото хора, които за част от секундата умееха да извадят колта, да се прицелят, да стрелят и да улучат. Дори тогава, когато отсрещната страна също стреляше, а не когато се прицелваше в празни бутилки и консервени кутии.

Не искаше да преклони глава дори пред Ласитър. Затова посегна към револвера си. Движението беше гладко и невероятно бързо, но срещу Ласитър и това не помогна.

Ласитър не стреля с пушката, която държеше в ръка, насочена право срещу Стентън. Той също посегна към револвера. Оръжието, което първо светна и изтрещя, беше неговото.

Лари Стентън замръзна на мястото си, погледна кръвта, която се стичаше по гърдите му, и отново вторачи очи в Ласитър, смутен и объркан. Колтът се изплъзна от пръстите му, падна в коритото и разплиска водата на всички страни. После Стентън се смъкна на земята. Главата му се удари в ръба на коритото. Ударът го отхвърли назад и той се просна по гръб на тревата.

Ласитър го беше улучил право в сърцето.

Откъм къщата се чу шум. Приятелите на Стентън, Джак Фийлд и Хенри, се втурнаха навън, необлечени, но с револвери в ръце. Без да задават въпроси, двамата веднага стреляха.

Но оръжията на Ласитър изгърмяха секунда преди това. Двамата мъже тичаха право срещу него и се нанизаха на куршумите му. Техните изстрели профучаха покрай него. И двамата рухнаха на земята.