Джек Слейд - Неговата страхотна любима

До края на нощта яздиха по продължение на брега и изминаха доста мили, докато откриха кануто. Празно и изоставено, то лежеше с кила нагоре край един храст.

Мъжете го наобиколиха. Джери Грей победоносно изгледа Труман:

— Това ще му струва главата!

Русият исполин кимна:

— Да! Това беше грешката му. Трябваше да потопи кануто тоя идиот!

— Намираме се близо до ранчото на Саймън — каза един от мъжете. — Това е негова земя.

Джери Грей устреми поглед в далечината. Доволна усмивка играеше по устните му.

— Да тръгваме да си вършим работата, хора — каза той и пришпори коня си.

Мелезът Брикс ги поведе. Беше открил следата на Ласитър и я следваше. Прекосиха едно плато, обрасло е гъста трева, но без нито едно дърво, и скоро видяха ранчото на около две мили пред себе си. От два комина се издигаше пушек. Слънцето изгряваше. Лари Стентън и метисът препуснаха в галоп към къщата. Скоро се върнаха и Стентън съобщи, че Ласитър е бил там, купил си е кон и е тръгнал на север.

Джери Грей спря коня си и сложи ръце на хълбоците.

— Купил си е кон! От моите пари!

— Кон заедно със седлото — допълни Стентън.

— А така!

— Преднината му е около час — каза Стентън и посочи на север.

— Какво, по дяволите, ще прави там? — учуди се Джери Грей и извърна глава, щом срещна погледа на Труман. — Нима Хенквил, където ще се срещне с оная Хърст, се намира на север?

— Северозападно от тук! — отговори Труман. Джери Грей го изгледа с безразличие и пришпори коня си.

Индианецът отново мина напред и скоро откри следата на самотен ездач. Тя водеше право на север.

Малко преди обед метисът внезапно изгуби дирята. Джери Грей изруга и им заповяда да спрат.

— Нищо чудно! — обади се Труман. — Къде е тръгнал Брикс? Хенквил е на запад от нас.

Претърсиха наоколо. След известно време чуха пушката на метиса. Отново бе открил следите на коня. Водеха на север!

Джери Грей изгледа помощника си с едва сдържана ярост. Устните му трепереха от възбуда.

— Хенквил! Нали оная уличница го чака в ранчото на Лоланд! — избухна той и изплющя с камшика по задницата на коня си. Колоната ездачи се понесе след него. В бърз галоп те настигнаха метиса и продължиха на север. След един час видяха самия Ласитър.

Разстоянието помежду им беше не повече от миля. Вероятно беше объркал пътя. Водеше коня по един стръмен склон в западна посока. Следваха ги облаци прах.

Ласитър не беше объркал пътя. Той водеше коня си към едно малко поточе. Искаше да го напои. Забеляза преследвачите си едва когато спряха на билото над него.

Множеството издатини и процепи в скалите предлагаха прикритие. Когато мъжете насочиха пушките си срещу тях, Ласитър сграби коня за юздите и го дръпна да се скрият зад една скала. Но кафявият жребец не успя да направи нито крачка. Осем пушки изгърмяха едновременно и конят се строполи на земята, улучен от осем куршума. Ласитър моментално изчезна зад скалата.

Но това не беше краят. Мъжете не бързаха. Знаеха, че са го уловили в капан. Без кон нямаше къде да бяга в тази скалиста пустиня.

Джери Грей заповяда да слязат от седлата. Погледът му обходи мъжете един след друг, докато се спря на Стентън.

— Ти стой, Лари! — нареди със скърцащ глас той. — Ти, Хенри и Джак ще отидете в ранчото на Лоланд и ще отведете оная жена в Грийн Ривър. Дори ако трябва да я влачите за косите!

Тримата се метнаха веднага на конете си и потеглиха. Джери Грей зареди винтовката си и излезе напред.

— Това е моментът, който чаках толкова дълго време! — произнесе решително той. Гласът му пронизваше като нагорещено желязо. — Да хванем това копеле и да му теглим куршума!

Всички заслизаха надолу. Наредени в редица, мъжете крачеха с тежките си ботуши, плъзгаха се и падаха на задниците си по стръмния склон. Облаци прах ги закриваха.

От Ласитър нямаше и следа. Никой не знаеше къде се намира той. Всички внимателно оглеждаха веригата скали, зад която беше изчезнал.

Само мъртвият кон лежеше под палещото слънце.

Джери Грей пръв стигна до коня. Той се наведе и яростно изруга. Ласитър беше успял да вземе седлото и торбата с парите. Никой не беше разбрал как го е направил.

Грей коленичи и внимателно се огледа. Мъжете напрегнато следваха погледа му. Фентън Труман се приближи.

— Къде е тоя кучи син?

— Взел е парите! — отговори гневно Джери Грей.

— Може само да ги изяде, а ние ще ги измъкнем от тумбака му! — озъби се русият великан.

— С моя нож! — процеди през зъби Джери Грей.