Джек Слейд - Неговата страхотна любима

— Ласитър, ти, адско изчадие! — извика отново Джери Грей. — Знаем, че разчиташ на нощта. Ние също! Да знаеш, че ще те намерим и ще получиш толкова олово в тялото си, че и четирима мъже да не могат да те вдигнат.

Ласитър го остави да си приказва, без да отговаря.

Мъжете изчакаха да се стъмни и едва тогава отведоха конете си долу. Ласитър успя да се ориентира по тропота на копита. Можеше да изстреля няколко куршума по тия негодници, но не го направи, тъй като не искаше по случайност да улучи някой от конете.

Бандитите запалиха огън отстрани между скалите. Там наблизо разположиха и конете си. Беше невъзможно да се разбере точно колко мъже са край огъня и колко охраняват скалната стена. През деня всички си бяха намерили добро укритие, а през нощта въобще не се показваха.

Когато след полунощ Ласитър реши да действа, той много добре знаеше на какъв риск се излага. Но трябваше на всяка цена да ги изненада. Така може би щеше да се промъкне.

Успя да пролази безшумно до ръба на скалите. Там скочи на крака. Той преметна през рамо седлото и торбата с парите. Взе пушката под мишница, сложи револвера в кобура и се втурна в черната нощ с нож в дясната си ръка.

Достигна точно това място, което още през деня си беше избрал и запомнил добре. Претърколи се напред и се притаи до една скала, зад която не се криеше никой. В този момент мъжете наоколо наскачаха и когато Ласитър се претърколи настрани, се чуха първите изстрели.

Един от мъжете го забеляза и се затича право срещу него. В същия миг той стреля и куршумът профуча покрай лявото ухо на Ласитър. Той се приведе и запрати ножа си по фигурата. Улучи, преди бандитът да е успял да стреля втори път.

Мъжът се строполи на земята, без да издаде звук. Ласитър с един скок се озова при него, измъкна ножа си, притича още три крачки, сви се под една издадена скала и се спотаи.

Мъжете го забелязаха.

— Ето го! Там тича копелето! — разкрещяха се от всички страни.

Изтрещяха изстрели. Светкавици осветиха всичко наоколо, гърмежи разтърсиха скалите. Поне така се стори на Ласитър. Не беше успял да се измъкне, но и не можаха да го хванат. Почака, докато стрелбата спря, и чу наблизо гласове. Ясно чу Джери Грей, който с остър и разгорещен глас даваше нареждания. Заповядваше на хората си да се разделят, но да са нагъсто един до друг и да внимават за всяко движение.

Ласитър се изправи. Пристъпи само една крачка и се блъсна в някакъв грамаден мъж. И двамата бяха еднакво изненадани, но за разлика от мъжа Ласитър реагира мигновено. Протегна ръка и заби ножа в гърдите на великана. После бързо го извади и веднага се плъзна обратно.

Като видя, че мъжът не помръдва, той го прескочи и затича между безредно разхвърляните скали към стръмния склон. Спря го нечий пронизителен крясък. Някой викаше нещо, но Ласитър не разбра какво. Отново изтрещяха няколко изстрела — знак, че бандитите не знаеха къде се намира той.

Пламъците на огъня осветяваха нощта. Натам трябваше да тръгне, за да се сдобие с кон. На всяка цена!

Но Джери Грей и хората му отлично знаеха това и щяха да действуват както подобава. Като видяха, че е успял да се промъкне през обграденото място, щяха да се съберат всички при конете и да го дебнат там.

Ласитър ядно изруга, макар много добре да знаеше, че проклятията не помагат. Мушна ножа си в ботуша, завърза манерката и торбата с парите за седлото и го закачи на лявото си рамо. С готова за стрелба пушка закрачи приведен към огъня, като първо описа голяма дъга около него. Когато след малко се скри зад една скала и погледна към огъня, не видя никого. Само конете стояха вдясно, навързани с едно въже, опънато между две дървета. Това беше сигурен знак, че всички мъже са се събрали тук и го дебнат.

Той пропълзя напред и се сви зад една издатина. Само на десет крачки от него беше едно от дърветата, за които бяха завързани конете. Извади ножа си, прицели се и с точен замах го запрати към въжето. Острието се заби в дървото и преряза ласото, което моментално падна на земята.

Ласитър скочи на крака и нададе пронизителен вик. Четириногите реагираха като на удар с камшик. Стреснати и изплашени, те се озърнаха и препуснаха на всички страни.

Още докато крещеше, Ласитър се втурна към тях. Знаеше, че животните ще бягат далече от огъня и от неговия вик. Той успя да пресече пътя им и да сграбчи за юздата един от лудо препускащите коне. След две-три крачки успя да се метне на гърба му.

Чуваха се изстрели, псувни и гневни крясъци, но всичко трая само няколко секунди. Силните удари на копита заглушиха всички останали шумове. Някои коне паднаха между скалите и бяха стъпкани от диво препускащите животни, но повечето успяха отново да се изправят на крака.