Джек Слейд - Неговата страхотна любима

— По това време гостите ни почиват в стаите си, мадам — обясни Мерлин и тя кимна с разбиране.

Горният етаж изглеждаше като хотел. По вратите имаше месингови табелки с номера. Мерлин спря пред номер седем и посочи към вратата:

— Не чукайте, а направо влезте!

Тя се усмихна подкупващо.

— Нали ще се погрижите да ми намерите място за спане?

— Но, разбира се, мадам — отговори с поклон Мерлин, който като хипнотизиран гледаше бюста й, ясно очертан под тънката блуза. Очите му святкаха.

— Аз… — Пат сведе очи. — Може би ще остана и по-дълго.

— На вашите услуги, мадам! — очите му отново се замъглиха.

Пат решително натисна бравата и влезе в стаята. Помещението беше оскъдно обзаведено. Носеха се облаци тютюнев дим. От едната страна имаше легло. Пред прозореца бяха поставени маса и стол, а вдясно от тях — печка, пред която имаше кушетка. На кушетката спеше белокос старец. Той се събуди при влизането й.

Нямаше съмнение — това беше Рой Джордж.

— Вие ли сте мистър Рой Джордж? — попита въпреки това тя, докато затваряше вратата.

Възрастният мъж внимателно я изгледа. Ядът, че са попречили на почивката му, бързо се изпари.

— Да, аз съм! А вие коя сте? Кой ви изпраща? Да не е изненада за рождения ми ден? Но той е едва след два месеца…

Ясно. И той я смяташе за проститутка. Но тя бързо промени мнението му, като извади тежкия револвер и го насочи право срещу него. Рой Джордж загуби ума и дума.

— Казвам се Патриша Хърст. Идвам от Тексас, от Сан Антонио — отговори тихо тя.

Той смутено примигна, надигна се на лакти и се изкашля:

— Хърст? Познавам ли ви, мадам?

Този мръсник дори не си спомняше! Пат едва не избухна в истеричен плач, но стисна зъби и успя да се овладее.

— Аз съм жената на шерифа, когото вие застреляхте в Сан Антонио в собствената му канцелария. Искахте да измъкнете от затвора един престъпник, за когото в Далас получихте две хиляди долара премия.

Погледът му потъмня. По вида му пролича, че си е спомнил.

— Как се озовахте тук? — попита със задавен глас той.

— Няма никакво значение! Станете и елате с мен, иначе ще стрелям!

Старецът втренчи очи в нея. Не беше въоръжен. Револверът му лежеше на масата. На стената над леглото висеше пушка.

— Не разбрахте ли какво ви казвам?

Рой Джордж спусна крака и седна на кушетката.

— Само един изстрел, и тук ще се вдигне страшен шум, мадам!

В този момент Пат стреля. Револверът изтрещя и старият бандит нададе болезнен вик. Тя не беше стреляла просто ей така, а се целеше точно в дясната му ръка. Ръкавът му увисна на парцали, а кръвта закапа по панталона му и по дивана. Той се сви и притисна раната с лявата си ръка. Куршумът беше одраскал кожата и се беше забил в облегалото на дивана зад него. Сега там зееше дупка, голяма колкото юмрук.

Рой Джордж я изгледа с широко отворени очи.

В този момент някой блъсна вратата и от коридора се показаха Мерлин и още двама мъже. Пат се завъртя и насочи револвера към тях.

— Вън! Затворете вратата! — заповяда тя. Мъжете веднага се подчиниха. Въпреки това Пат стреля след тях. Куршумът проглуши ушите й и й причини болка. Парчето олово се заби с такава сила във вратата, че тя се разтресе.

Рой Джордж продължаваше да седи като вкаменен и да гледа слисано красивата жена. Тя се обърна отново към него:

— Станете и елате с мен! Ще се махнем оттук. Кажете на пазачите да се дръпнат настрани, защото ще ги убия. Просто така, както вие убихте мъжа ми.

Той се надигна и се опита да си поеме въздух. Тъй като беше вече облечен, тя го бутна с револвера към вратата, отвори я и двамата излязоха в коридора.

Мерлин и петима мъже ги чакаха на стълбището. Някои се усмихнаха подигравателно, като видяха странната двойка.

— Махнете тия убийци! — заповяда остро Пат. — Пред къщата ни чака файтон. Качваме се и заминаваме. Само някой да стреля, и с него е свършено! Мога и много по-добре!

Старият бандит въздъхна.

— Мерлин, няма смисъл, поне засега! Аз съм в ръцете й и револверът е опрян в гърба ми. Затова не ми остава нищо друго, освен да отида с нея. Нали тя не е онзи Ласитър, който отвлече Фикс Касиди?

— Не — отговори Мерлин, обърна се и бързо закрачи надолу.

Мъжете заслизаха след него, като непрекъснато се обръщаха назад към Пат.

Тя се огледа. Като не видя никой наблизо, тръгна надолу с Рой Джордж. В салона също нямаше никой. През портала се виждаше файтонът. Капакът на сандъка все още беше затворен. На капрата седеше Джерико и държеше в ръка юздите и камшика.