Джек Слейд - Княгинята на племето Арикара

Той се обърна бързо, хвана ръцете й изотзад и ги изви така, че тя простена от болка. За съжаление беше безпомощна.

Двамата съучастници на русия негодник бавно се приближиха към беззащитната жена.

— Хайде, какво се мотаете! — изръмжа нетърпеливо Фред. — Да не мислите, че ще ви чакам!

Двамата извадиха ножовете си.

Когато остриетата им разкъсаха тънката й ленена рокля, Дуна дори не трепна. Нямаше смисъл да се съпротивлява. Това само още повече щеше да ги ожесточи.

След секунди Дуна беше гола. Оставиха й единствено плетените индиански мокасини. Тънките кожени ремъци се увиваха около почернелите й от слънцето глезени. Цялото й тяло беше придобило бронзов оттенък, откакто живееше сред дивата природа.

— Княгинята на арикара! — изръмжа презрително Никълс. — Надявам се, че няма да ни създаваш проблеми.

— Откъде знаеш, че ме наричат така? — изненада се Дуна.

— Сред хората ни има двама отлични скаути от племето чейени — отговори равнодушно Никълс. — А те са наточили ножовете си срещу арикара още след Литъл Биг Хорн.

— И защо?

Всъщност Дуна много добре знаеше тази история. Старият индиански вожд толкова често й я беше разказвал, че тя имаше чувството, че е видяла всичко със собствените си очи. Това било по времето на големите въстания на племето сиукси и чейени, когато индианците окончателно се подчинили на волята на белия човек. По това време армията използвала услугите на множество следотърсачи от племето арикара. Оттогава арикара и чейените ожесточено враждуваха помежду си.

— Нямам време да ти обяснявам — изръмжа Никълс. Гласът му трепереше от едва сдържана похот. — Сега ще се заемем с нещо по-съществено, пиленце…

Той грубо я събори на земята насред просеката. Дуна приемаше всичко, без да се противи. Когато русият мъж се наведе над нея, тя затвори очи с отвращение. Този проклетник явно възнамеряваше да се наслади докрай на удоволствието.

В този момент обаче откъм края на гората прозвуча повелителен глас, Фред Никълс трепна и изпусна жертвата си. Гласът беше равен и същевременно излъчваше такава сила, че тримата негодници се стреснаха.

— Кой си ти? Какво искаш? — опомни се пръв Никълс.

— Оставете жената на мира и изчезвайте! — заповяда непознатият.

— Ти сам ли си?

— За три страхливи койота като вас е достатъчен един истински мъж…

— Фуклъо! — изсъска Никълс. — Я се покажи!

— Първо пусни жената, господинчо! Да не би да искаш да се скриеш зад гърба й? На всичкото отгоре си и подъл!

Да, когато трябваше да спасява кожата си, Фред Никълс можеше да бъде и подъл. А думите на непознатия мъж го бяха навели на отлична идея. Триста дяволи! Ако успее да изправи Дуна пред себе си като щит, ръцете на чужденеца ще бъдат вързани.

— Добре де, ще я пусна — извика той и се престори, че изпълнява обещанието си.

Последва светкавично, непроследимо с поглед движение. След част от секундата той вече стискаше револвер в ръката си и се готвеше да опре дулото в тила на Дуна.

В същия миг голата жена се хвърли настрани. От устните на Никълс се изтръгна ругатня и едновременно с това тежкият револвер изтрещя.

След този изстрел последва още един. Мъжът беше стрелял от сянката на гората. Никълс трепна, когато куршумът прониза тялото му, и се надигна. Не беше улучен смъртоносно. Въпреки това най-разумното беше да се откаже от борбата. Само че той не го направи. Не искаше, а вероятно и не можеше да разбере.

Затова се изправи с проклятие на уста и отново насочи револвера си срещу Дуна. В този миг чужденецът направи огромен скок и се озова насред просеката.

— Ето ме, Никълс! — извика той, но русокосият не му обърна внимание. Той се целеше в Дуна, която тичаше като сърна. Никълс беше полудял от ярост и болка. Инстинктивно усещаше, че губи играта, но не искаше да изпусне последния си шанс.

Затова натисна спусъка. Изстрелът прокънтя и от дулото на пистолета излезе пламък.

Никълс със сигурност щеше да улучи Дуна, ако непознатият не беше изпразнил револвера си секунда по-рано. Улучи го отстрани и бандитът почти се преобърна. После се олюля и падна на колене.

Двамата му съучастници веднага откриха огън по мъжа, който неочаквано беше прекъснал забавлението им. Но него вече го нямаше на просеката. Този тайнствен непознат се движеше невероятно бързо. Хвърли се настрани на земята и откри огън по мъжете. В барабана на пушката му имаше четири патрона, като всичките улучиха целта.

Мъжете бяха тежко ранени. Ръцете им нямаха сила да държат тежките револвери. Те паднаха а колене и втренчиха невярващи очи в този огромен мъж, който спокойно пълнеше 44-калибровия си „Ремингтън“.