Джек Слейд - В подземията на Ел Пасо

Винсент също се посъвзе донякъде. Необходимо му бе обаче известно време, за да осъзнае къде се намира.

— Съжалявам, Лу — прошепна той. — О, боже! Исках да заведа Джулия на сигурно място. Опасявам се, че в случая се касае за по-вероломно предателство, отколкото си мислех досега.

— Предателство ли? — запита Лу мрачно. — Разказвай, Винсент!

— Русокосата — прошепна Винсент с отпаднал глас. — Наричаме я Ла Рубия. Още през онази нощ се опита да подмами Ласитър в клопката. Разбрала е по някакъв начин къде са се подслонили двамата. Тя съобщи на дон Габриел. И той ме изпрати тук с няколко от момчетата. Трябваше да измъкнем Джулия, а Ласитър…

Джордж замълча и поклати глава. Без малко да издаде всичко.

Но вече беше казал твърде много.

— Трябвало е да убиете Ласитър, нали? — процеди през зъби китаецът. — Това е искал дон Габриел. Не отричай, Винсент! Чета истината по лицето ти. Ти не умееш да се преструваш.

— Да, по дяволите — изстена той. — Аз бях против, но тогава дон Габриел ми напомни, че все още му дължа голяма благодарност за това, което е направил за мен. И нямаше как да кажа не. Но не исках да убия Ласитър, кълна се, Лу. Исках само да му отнема момичето. И след това щях да го посъветвам да не се мярка повече в хасиендата.

Китаецът седеше тъжно загледан пред себе си. После промълви тихо с дрезгав глас:

— Известно ли му е на дон Габриел, че заради него този мъж слезе в преизподнята, в ада, който нито един човек не би могъл да си представи? Джулия ми разказа всичко. Ако не е бил Ласитър, тя е щяла да бъде загубена завинаги. Той съвсем сам е разбил на пух и прах тази опасна шайка и й е причинил огромни загуби. Твоят дон Габриел с ума си ли е изобщо?

— Той мрази Ласитър — прошепна Винсент, — защото го унижи в хасиендата пред целия му персонал. Такива неща дон Габриел никога не преглъща. Той прие помощта му само за да може по-късно да му отмъсти за всичко.

Лу гледаше втренчено пред себе си. От устата му неволно се изплъзна това, което мислеше в момента:

— А той сега е на път към хасиендата. Не знае какво се е случило междувременно. Дон Габриел също не знае нищо.

Винсент се втренчи в него с недоумение.

— За кого говориш, Лу? Кой е на път към хасиендата?

— Ласитър естествено — ядосано отвърна китаецът. — Кой друг?

— Нима е жив? Мислех, че е застрелян.

— И аз така си помислих в началото. Но вече е добре и се отправи към дон Габриел. Беше тръгнал, за да поиска подкрепление. Само с помощта на една силна команда може да се ликвидира това свърталище на плъхове.

Те се спогледаха.

— Мога ли да те помоля за нещо, Лу? — запита Винсент след известно време, преминало в напрегнато мълчание. — Мога ли?

Лу поклати глава.

— Не е необходимо, Джордж. Аз и сам вече стигнах до тази идея. И ще я осъществя по собствена инициатива, а не защото ти си ме помолил за това.

— Кажи му, че русокосата играе двойна игра. Тя е една проклета усойница.

— Сигурен ли си?

— Само чрез нея бандата може да е разбрала къде са се подслонили двамата.

— Тогава значи и моят живот е в опасност.

— Боя се, че ще ти бъде трудно да убедиш дон Габриел — простена Винсент. — Той е от хората, които никога не искат да осъзнаят, че са сгрешили.

— Знам. Той е един обладан от зли духове човек.

— Побързай, Лу!

— Ще наема кола. С кочияш. Надявам се, че дон Габриел ще заплати за това.

— По-добре на първо време изобщо не го питай!

— Ще видим. Ще поръчам на готвача си да се грижи за теб. Кажи ми как е успяла русокосата да разбере за това?

— Мисля, че го е научила от някое от момичетата, които работят при тебе.

— Проклета женска паплач!

— Младите момичета често си падат по клюките. Не вярвам да е било преднамерено предателство. По-скоро се касае може би за случайност. Не мисли повече за това!

Лу промърмори нещо неразбрано и излезе от стаята. После предупреди готвача си, китаец като него, човек, на когото можеше да се разчита.

Половин час по-късно Лу, седнал на задната седалка на един лек файтон, премина по моста на Рио Гранде.

Никога не беше си и помислял, че един ден ще му се наложи да помага на този проклетник дон Габриел. Затова и мислите, които го занимаваха в момента, не бяха особено весели. Но нямаше друг начин.

Той беше изпълнен със загриженост за Ласитър.

От дона можеха да се очакват всякакви мерзости, когато наистина изпаднеше в ярост.

Ласитър достигна имението на Габриел още преди зазоряване. Беше яздил възможно най-бързо, но конят, който му продадоха като уж един от най-бързите, бе всичко друго, но не и истински бегач. Той обаче бе доволен, че язди кротък кон, защото болките в главата му бяха все още доста силни.