Атанас Славов - Психопрограмираният

— Престанете, Баюн — прекъсна го Лори-Бин, — всичко това се е случило с вас, нали? С вас самия.

Баюн се задави, преглътна и почти беззвучно изцеди от гърлото си:

— Да, с мен.

— Продължавайте, моля ви.

Баюн продължи. В очите на психолога се разгаряше все по-див интерес, хипнотичните им скокове ставаха все по-трескави — когато Баюн стигна до Предписанието, тяхното движение вече трудно можеше да се долови.

— После? Какво се случи после, Баюн?

Стратегът се отпусна в креслото.

— После? После нищо. Извинете, всъщност много неща. Животът ми се промени невероятно. Предписанието понякога ме водеше, понякога ме оставяше на спокойствие. Направих кариера във Фелдстратегиума само благодарение на него. Два или три пъти то ме накара да проникна в секретния отдел и да прелистя някакви документи… казвам „да прелистя“, защото всъщност то ги четеше, аз оставах някак встрани. Сигурно ще ви се стори забавно — първия път, за да проникна там, трябваше да съблазня секретарката на моя началник. Всъщност то я съблазни… Известно време след това станах човек от Огнището и тогава, знаете ли, за втори път срещнах Демона. Или ми се стори, че го срещнах, всичко стана много бързо. Нещо ме отвлече за миг и после вече го нямаше. Горе-долу това е всичко.

„Не, разбира се, това далеч не е всичко. Но да му разказвам за другото няма смисъл. За новото разбиране и новите знания, за променените усещания — не, няма смисъл. Всичко това би го разбрал Рел, може би ще го разбере Наор, но не и геният Лори-Бин…“

— А сънища, Баюн-чи? Можете ли много, ама много внимателно да си спомните по-ярки сънища оттогава насам?

Баюн се стъписа. Объркано промърмори, че не си спомня никакви сънища и… само…

— Именно, именно, тези, които само…

Тези, които „само“? Онези смътни съновидения, които се разпадат, когато се мъчиш да ги облечеш в думи, съществуващи само в собствената си логика… Като съня снощи, единствен останал в паметта с всички детайли, с хилядите очи на Демона и отразената в тях статуя на Презитег-Комран-Фартат, с отново преживяната нетърпима, убиваща светлина в ръката му и стената от горящи кетрали… без дух да остана, стига с тая гадост!

Лори-Бин необуздано се изкиска и се отпусна назад върху жално скърцащата облегалка. Очите му прекратиха хипнотичните си скокове, блажено се рееха някъде над главата на Баюн и в ъгълчетата им се таеше покровителствена усмивка.

— Достатъчно, драги ми Баюн-чи! Вие казахте всичко, което ми беше нужно. Сега ще говоря аз! А вие ще слушате. И ще узнавате.

Стратегът кимна. Чувстваше се изтощен и безволев. Дори усещането, че е страшно близко до разгадката на себе си, не можеше да разруши това състояние.

И сякаш видял психическата му беззащитност, Лори-Бин се нахвърли като хищник. Думите бликаха в яростен поток и сякаш съдържанието им придаваше огромно налягане. Те не само проникваха в ушите, те пропиваха тялото, влизаха в непознати химически реакции с кръвта, объркваха мрежите на нервните влакна и караха костите да кънтят под безмилостните им удари.

Още отначало Баюн научи, че всичко това всъщност не се е случвало. Тоест не абсолютно всичко, а срещата с Демона. И затова Баюн е имал огромен късмет да попадне на него, Лори-Бин, който единствен в този прогнил свят може да обясни същността на случилото се, посредством, както вече казахме, създадената от него, Лори-Бин, наука психологика! И така, къде е коренът? В самото начало, Баюн-чи, ти разказа (нали може на „ти“?) какво си преживял един ден преди срещата с Демона. Не почивка с развлечения и не обичаен изпитателен полет. Ти си гледал секретния филм с демонстрация на новото оръжие, за което, както разбра, отдавна имаме информация. Ти видя невероятните опустошения, на които то е способно, видя — ето най-важното! — изгорелите тела на кетралите в поразената зона. Аз мога да ти кажа нещо повече за това оръжие, Баюн-чи, то е най-страшното нещо, измисляно някога в света, то убива дори години след взрива. Ти и твоите колеги сте получили предупреждение да не летите над зоната, нали? Оттук тръгва всичко! Военният в теб, който владее съзнанието ти, който е изграден от обществото и вярно му служи, счита всеки страх пред смъртта за срамен, мъжествено стиска зъби и си мисли: „Щом мръсните кондафари заслужават, и това ще им е малко!“ Но другият Баюн, животното Баюн, организмът Баюн вижда нещо съвсем друго. По телата на изгорелите кетрали той чете знаците на пълно биологично разрушение, различно от всички познати досега, нещо принципно ново. Той, скритият в безбрежните води на несъзнанието Баюн, сравнява себе си с тези трупове, вижда себе си в тези трупове! Разтърсен от див ужас пред смъртта, той се мъчи да сподели състоянието си с главния Баюн, който управлява действията и командва тялото. Но несъзнанието няма право на глас. То може да говори единствено чрез предчувствия, смътни усещания, намеци, настроения. Обаче храбрият, силен офицерски характер не обръща внимание на предчувствия, не вярва на намеци. И тогава несъзнанието пуска в ход най-силното, последно средство, което аз наричам Фантомен враг. Твоят Демон! Той се вклинява в живота на съзнателния Баюн, круши представите му за правилно и неправилно, извършва с тялото му непонятни действия…