— Да… да, Лори-Бин. Какво има, Крос?
Незапаленият камул подскачаше в такт с думите и чукаше по слушалката. Доколкото Баюн можа да разбере от откъслечните реплики, ставаше дума за някакъв контролицер, който не желае да прекрати някакво свое разследване.
— Да, разбирам! — крещеше Лори-Бин. — Разбирам, но защо бързате? Какво като нямало време? Време винаги има! Защо сте действали на своя глава? Какво изобщо сте направили? Ах, отвлекли сте сина му? Глупак! Не сте го отвлекли вие? Кой тогава? Аха. Предайте му, че той е глупак! И какво смятате да правите, ако смея да запитам? Ще му се обаждате по телефона? Ах, благодаря, без вас нямаше да се сетя, глупак такъв! Питам какво смятате да му кажете?
Той замълча. Слушалката гъгнеше. Върхът на камула описваше застрашителни фигури.
— Ясно, друго не съм очаквал от вас! Не, Крос, никакви такива! Не ме прекъсвайте… Не ме прекъсвай, глупак такъв, а слушай! Никакви заплахи. Особено това — „ще ви смачкам фасона“. Такива изрази забранявам, ясно ли е? Изобщо няма да се обаждате вие! Ще се обади синът му. И ще каже… не ме прекъсвай. Крос! Запиши си какво трябва да му каже. Как ще го накараш, не ме интересува! „Здравей, татко, и така нататък, тук за мен се грижат, дават ми невероятни работи за ядене, живея в къща — не ти е работа… Държат се с мен човешки, разговарят с мен, не могат да разберат защо упорстваш толкова и не приемеш парите, които ти предлагат…“ И тук, Крос, момчето трябва да вметне… Като от случайна мисъл, разбираш ли? Да каже: „Татко, извинявай, ти наистина ли получаваш толкова малка заплата?“ Разбираш ли, Крос, удар по социалното самочувствие! И никакви намеци за физическа разправа! Иначе ще го мобилизираш още повече. Разбери, Крос, щом той е тръгнал срещу нас, значи е изживял страха на насилието. Единствено намекът, че въпреки принципността му заплатата не винаги стига, че синът му е способен да се възхити от тези, които имат повече, че никой в обществото не цени принципите му… Разбра ли, Крос? Наистина ли разбра? Е… хайде… радвам се за теб!
Той хвърли слушалката.
— Ох, тези деарци, тези деарци, Баюн! Активни са, не отричам, не се спират пред нищо, но щом стигнат до обмисляне, вдигат ръце! Това глупаво женовластие ги е отучило да мислят! Преди известно време идват при мен двама — намислили да правят игрален филм, създали собствена студия, искат да използват киното за наша реклама. И ми носят сценария — велика съдба! Благородните герои на Огнището — невинни жертви на чужда несправедливост и честни отмъстители, влюбени девойки — ужас, кошмар! Романтици! Не си дават сметка, че още с първата прожекция ще им закрият студиото! И им заповядах да променят сценария. Имаше там един млад герой, адвокат, който тръгва срещу Огнището — отрицателен, с една дума. Ето, казах им, него ще направите положителен герой, истински борец срещу мрачната сила на Огнището. И когато той красиво и драматично, въпреки могъществото си, загине, само за миг ще покажете нас — жестоките, рационални насилници, които не спират пред нищо в името на целите си и будят отвращение, да, отвращение, но и ужас! Забележете — ужас пред неунищожимата могъща сила, срещу която дори такива прекрасни, обаятелни, силни мъже, какъвто би искал да бъде всеки зрител, не може да направи нищо, освен с трупа си да послужи за алиби на истинските убийци.
Лори-Бин се тръшна в креслото.
— Долавяте ли, Баюн? Такъв съвършен психологически етюд е невероятно трудно да се измисли. Но аз съм гений!
Това бе казано като на шега. Но Баюн разбра — събеседникът му действително се чувства гений.
Това не беше самообяснителният цинизъм на Фартат, еластичната хитрост на Комран, умореният фанатизъм на Дилетиле. Не, зад невротичната несръчност на Лори-Бин лъхаше бясното горене на самовлюбени истини, които само смъртта би могла да угаси. В отношението на Баюн към него беше смесено и отвращението от налудничавата атмосфера на нередовен ум, и уважението към доловимото научно мислене, предлагащо начин за разумно обяснение на света, и чувството, че в него има нещо като Предписанието. „Да, без дух да остана, с изумление си помисли Баюн, този човек като че ли има в себе си Предписание… Въпреки че всичко в него явно си е негово, и все пак…“
— Господин Лори-Бин! — ненадейно за самия себе си прекъсна мълчанието Баюн. — Искам да ви разкажа нещо. Струва ми се, че случаят е във вашата наука.
И прибързано, без да дочака съгласие, сякаш искаше да изпревари своята нерешителност, започна да разказва. Разказът се получи също като тогава, толкова отдавна, в страшната нощ преди „Мълниеносеца“, пред случайния събеседник в бара… Наистина, много се беше променило, заглъхнало, отначало Баюн успяваше да се задържи в рамките на полускептичен, полуравнодушен тон. Можа да представи случая като разказ на свой познат, на който той самият не вярва кой знае колко, но все пак има нещо в него! Но после в разказа се появи Демона, изплуваха спомени за много неща — сините очи, срещнати още в кратките секунди на боя, крилото, разорало пясъка, меките пръсти, изпуснали пистолета — и отново тези страшни сини очи, тежката ръка върху рамото и теснотата на „Таргана“, после…
Читать дальше