Атанас Славов - Психопрограмираният

От всяка кола излязоха по двама мъже с пистолети в ръце.

— Аналитик-стратег Глордах?

— На вашите услуги, господа! — за своя изненада спокойно отвърна Баюн. Предписанието отново се намеси в живота му. После всичко стана бързо, по-бързо от способността му да преценява. Само зрението съобщаваше за фактите, без да е ясно защо и как… Двете му ръце се изхвърлиха с ребрата на дланите напред, удар в гърлата на двамата мъже, рязко надолу, приклякане, но защо, без дух… ах, да, над главата му два слети изстрела, премятане, краката се изправят и Баюн вече лети над пътеката, прицелен между другите двама, палците му се забиват в коремите им. Оглежда се — четиримата лежат, отстрани Игис е застинала с разширени очи в неустойчиво равновесие между вика и припадъка… Всичко е страшно контрастно и отчетливо, вижда се всеки детайл по кората на дърветата, лицето на Игис, алеята… стоп! Защо не си взех пистолета? Нови четири силуета бързат насам. Цивилно облечени, като четиримата лежащи… впрочем двама от тях вече не са лежащи и го държат под прицел. Както и новодошлите четирима.

— Ръцете зад тила, секретег! — излайва единият. — И заповядайте в колата!

Предметите наоколо загубиха рязкостта си. Баюн отново се почувства объркан и неразбрал какво искат от него тези въоръжени типове, които ще го отведат далеч от Игис…

Масивният джип изпусна парата от спирачните цилиндри. Белият облак зачеркна алеята, Игис, целия парк „Горско уединение“. Имаше само сив, неравен паваж, който разтърсваше колата. Имаше прелитащи отстрани дървета и два бдителни пистолета, двама мълчаливи мъже от двете страни и пълна неяснота относно техните намерения.

Пресякоха околовръстния път, преминаха през две непознати села и по бетонната магистрала развиха такава скорост, че постовете на Пътната контролиция би трябвало да вдигнат тревога, ако по това време има постове… Игис, помисли Баюн, който едва сега усети, че може да мисли. Добре, че не направиха нищо на Игис. Моята бедна Ига, как ли се е изплашила. Велика съдба, кога ще я видя пак — от ръцете на такива не се излиза лесно… Кондафари са сигурно или пък Огнището… глупости! Огнището не се интересува от офицери. Само кондафари са тези, Концентърът навярно е научил, а може… може това да е била целта на Предписанието!? Кой знае как Кондаф е открил начин за управление на психиката и онзи, Демона, ме е направил техен безволев агент…

Тази догадка обясняваше много неща с изключение на едно. Баюн помнеше действията си по време на нападението. Нали Предписанието би трябвало да го подчини на тези бандити? Спомни си, че неговата собствена враждебност се сля с враждебността на Предписанието. И двете страни не искаха Баюн да бъде отвлечен! И за двамата тези типове бяха врагове. Велика съдба, пак попаднах в кошмарна ситуация? Защо аз, защо винаги аз, какво съм направил, какво съм виновен?!

Колата спря. Баюн с усилие преглътна започващата истерика и погледна навън. Пропуснал бе кога са излезли от магистралата и някакъв черен път ги бе извел пред стара тъмнокафява къща. Изведоха го все така мълчаливо. Двама го държаха под прицел, други двама стискаха ръцете му. Изглежда в парка ги беше респектирал. Поведоха го по външни и вътрешни стълби и спряха пред една врата. Шофьорът влезе вътре, каза нещо неразбрано и се върна да ги въведе.

Баюн влезе. Сам. Някой затвори вратата зад него. Оказа се пред разкошно резбовано бюро, зад което седеше… непознатият от вечеринката в Калуро. Същият, който слушаше тъпи вицове и се интересуваше от кариерата му. А после секретегът си спомни къде толкова пъти е виждал това лице. Наистина на снимка и наистина не беше киноартист. Този човек се казваше Комран Гмас и снимката му редовно присъстваше в служебните бюлетини под рубриката „Търси се престъпник“.

„Значи все пак Огнището!“ — простена наум Баюн. По-точно, Хората на Огнището. Или най-точно — Бранители на Семейното Огнище. Всякаква измет на обществото — обичаше да казва Гарлик. Маскиране на вулгарен бандитизъм като „защита на истинското човешко щастие“, „съхраняване ценностите на семейството…“ Някакъв хибрид между политическа организация, която защитава бедняците чрез терор и лицемерно сдружение на крадци. За бедняците ли отидоха двадесетте милиона от Централната банка, които отмъкнахте миналата година, господа Бранители? А „валутният влак“, от който в Лосата пристигна само локомотивът? Баюн беше чувал много за бруталната наглост на техните операции, за блестящата им организация. Спомни си, че един офицер от Фелдстратегиума предложи техните обири да се изучават като тактически операции. Естествено, никой не одобри предложението му. Във Фелдстратегиума се считаше за лош тон да се говори за това позорно петно върху нангарското знаме. Нангар процъфтяваше, в Нангар не можеше да има организиран бандитизъм! Веднъж, докато очакваше свой колега в канцеларията му, Баюн зачете една секретна инструкция относно Бранителите. Дори и там с половин уста се признаваше, че „независимо от успешните действия“ на Контролицията, Хората на Огнището стават все повече. Напоследък било регистрирано преминаване на интелектуалци в редовете на Бранителите. Специално се коментираше доброволното изчезване на някакъв психолог или психиатър… Сега Баюн съжали, че не е дочел брошурата до края.