Пенчо Славейков - Коледари

Час се спря и час нарече:
„Ясно чедо, първородно,
с блага вест на време сгодно,
бог ме прати отдалече.

На честит си ден родено,
за дни още по-честити —
с тебе майка да се кити,
като с перо позлатено.

В труд, в грижи, в заборави
татку си надежда ясна…
Да расте и да порасне —
дом подигне, род прослави!

Да върви из път световни
към доброто с крепка вяра,
да не снайде зла превара
помислите му грижовни!

Дни на младостта му лека,
като зорница да са ясни —
и в сърце му да не гасне
чиста обич век до века!“

Първа зареда

И во тоя дом честити,
що го чиста вяра кити,
да не сяква все що драго —
руйно вино, мед и благо,
златно жито у амбари!

Домакин

— Чул ви господ, коледари!

Втора зареда

Бог да дава
вкъщи слава —
дни честити,
чиста съвест!

Дар в полето,
дар в сърцето —
добра мисъл,
мир и милост!

Хор

Тебе пеем, станенине,
тебе славим, господине:
много здраве бог ти прати —
имот — живот —
дом палати!

Колко здравец по гората,
колко звезди в небесата,
толкоз здраве у палати —
живот — почит —
дни благати!

На копраля над върхове снежни
е отскочил месечко в небото,
глъхнали са в сън поля безбрежни,
само будно още бди селото —
слава слави спроти празник честни.
Коледари низ-по село ходят,
песента им се далеко счува…
Станеник ги води да споходят
дом, обичай свят къде се чува —
Бъден празник да се слави с песни.