Карен Симонян - Планетата на двойниците

— Интересно, за какво са ви тези предсказания?

Агамемнон се усмихна.

— Не преследвам никаква цел — рече той. — Старая се да ви припомня, че това древно човешко качество не е чуждо и на вас.

— Може би ще пийнете кафе? — предложи Нерсес.

— Ние сме неспокойни души. И ако някой се опита да ви убеди в противното, не му вярвайте. Просто у някои това безпокойство се проявява в по-голяма степен, у други — в по-малка.

— Вероятно.

— Доколкото ми е известно, вие възнамерявате да заминете за Роджър?

— Ще доставям лекарства оттам — побърза да уточни Мажан.

— Точно така — Агамемнон с удоволствие смукна от лулата. — Всеки измисля някаква причина, за да оправдае или по-скоро да придаде смисъл на унаследения от прадедите инстинкт за безпокойство. Но вие вече сте се убедили колко е трудно да се постигне това. Искам да кажа, че Лета не се разделя лесно с рожбите си, макар вие да не се смятате за дете на Лета.

— Сонт е прекрасен град, меластър — плахо възрази Мажан.

— Вероятно — вметна Агамемнон. — Но най-хубавите места са там, където нас ни няма. Така ли е? Между другото надявам се, че няма да разкажете на случайни хора за този разговор.

— А на неслучайни?

— Също.

— Ясно — Нерсес бавно допи кафето си.

Присвил очи, Агамемнон гледаше аптекаря и сякаш бе доволен, че Мажан добросъвестно се опитва да разбере какво се иска от него и какво крие разговорът им.

— И тъй, какво предлагате? — най-сетне попита Нерсес Мажан.

— Нищо.

Аптекарят остави чашката и се изправи.

— Имам работа — рече той. — Беше ми приятно, че се запознахме и разговаряхме.

Агамемнон не очакваше такъв рязък обрат.

— Ние още не сме приключили разговора си — отбеляза той.

— Съжалявам, но аз съм безкрайно зает. — Аптекарят се запъти към спалнята си. — Освен това безсмислените разговори не ме интересуват, меластър.

— Аз имам делово предложение — видя се принуден да отстъпи Агамемнон.

— Така ли?

— Ако някога поискате да напуснете Лета… — Агамемнон подаде на аптекаря визитната си картичка, — обърнете се към мен. Тук са написани номерът на видеофона ми и адресът ми.

Нерсес Мажан демонстративно равнодушно взе картичката и я сложи в джоба си.

— Довиждане, меластър Агамемнон.

— Вие не искате да обърнете внимание на предложението ми — развълнува се гостът. — Уверявам ви, че това е единственият начин… За заплащането ще се споразумеем…

— Меластър, напразно си мислите, че в близко бъдеще възнамерявам да отпътувам. — Нерсес Мажан се спря за миг на прага, млъкна, обърна се, разпери ръце и продължи. — Вчера ми заявиха, че би трябвало да съм загрижен за работата в аптеката. А ако не се лъжа, през цялото това време единственият клиент сте били вие. Жалко, че нямахте късмет да получите подаръка от кметството. Както и да е, в близко бъдеще аз едва ли ще пожелая да напусна Лета.

Като излизаше от стаята, аптекарят чу след себе си тревожния глас на Агамемнон.

— Почакайте, меластър!

— Жалко, аз съм твърде зает!

— Да, меластър… Вие сте и самоуверен, много самоуверен. Това не е за препоръчване. Аз съм делови човек. И в случая се явявам като посредник на варвукския агент.

— Ако не сте и самият агент.

— Правилно предположихте, меластър. Ще кажа и нещо повече. Тук вие вече имате познати и доколкото зная, вашите познати също са мои клиенти. Те отдавна са тръгнали на далечни пътешествия. Впрочем и те, доколкото ми е известно, навремето са правили същите категорични изявления като вас.

Нерсес Мажан разбираше, че трябва да се върне в гостната, да седне срещу Агамемнон и откровено да поговори с него за онова, за което бе дошъл чак в това усамотено кътче на Галактиката. Ала само сви рамене и рече внимателно:

— Меластър, вие ми оставихте адреса си… Ако случайно вашите предсказания се сбъднат, то ние несъмнено ще имаме възможността отново да се срещнем.

— Вие сте и недоверчив, меластър Мажан.

— Благодаря.

— Или може би сте талантлив актьор?

— Много сте любезен, меластър Агамемнон. Агамемнон въздъхна тежко, разочаровано, бавно се изправи и без да се сбогува, излезе.

— Нестор? — Мажан замислено поглади брадата си. — Ти отгатна ли какво иска да каже той?

— Мисля, че каза, че твоите познати отдавна са тръгнали на далечни пътешествия.

— Аз още утре… или не, още тази вечер ще се срещна с него.

— А ако всичко е игра… Може би е по-добре да не бързаме?

— Ако е игра, да свършва по-скоро — рече решително Нерсес. — Вече съм безкрайно изморен и отегчен. Той отново пристъпи към витрината и погледна навън, към улицата.