Карен Симонян - Планетата на двойниците

— Защото тези неща не са толкова важни.

— А кое е важно?

— Това, че аз съм на двайсет и две години, Нерсес.

Нерсес Мажан въздъхна: „Какво мога да дам на твоите двадесет и две години? — помисли си той. — Нищо. Нищо освен — съчувствие. Не искам да бъда на твоите двадесет и две години, Бианка…“

— Да вървим! — Нерсес Мажан се изправи. — На едно двадесет и две годишно момиче не приляга да седи в тъмните градинки с мъж, който е вече стар.

— Ти си млад, Нерсес!

— Така ти се струва — уморено въздъхна Нерсес Мажан. — Аз най-добре зная колко години съм живял. Да вървим, Бианка!…

— Много се забави — каза Нестор. — Дъждът ли те застигна?

— Както виждаш — отвърна Нерсес Мажан. — Тук и дъждът е гаден. Струва ти се, че се лее върху тебе не само отгоре, но и от всички страни.

— Проверих.

— Така ли?

— Между времената на Лета и Виланк няма никаква разлика.

Нерсес Мажан подсуши косата, лицето и брадата си и започна да сваля мокрите си дрехи.

— За Зенон Джабез ние изобщо не сме пришълци от бъдещето.

— Така излиза.

— Научи ли нещо за писмото?

— Колко е студено тук, Нестор!

— Пъхай се в леглото. Сега ще ти приготвя грог.

— Научих за писмото, Нестор. Бааб Каспар, когото срещнах в приемната на града, е сгрешил нещо и се е забъркал в много неприятна история. Толкова неприятна, че не иска да я признае и пред себе си.

— Как така?

— Между другото Бааб Каспар от Сонт напоследък изобщо не е пътувал.

— Не разбирам.

— И аз… Приготви грога. А дотогава ще се постарая да разбера в какво се състои работата.

Нерсес Мажан се събуди от непознат глас в съседната стая.

Той с удоволствие се протегна, усмихна се на синьото небе в прозореца без следа от унилите сиви облаци и отново затвори очи.

— Старчески навик — непознатият явно се опитваше да говори тихо, но не успяваше. — Естествено, нямам вас предвид.

— Да не би старците да не обичат да спят? — отбеляза Нестор.

Аптекарят се опита да не мисли за посетителя, който в този ранен час бе пристигнал в хотел „Жълт кикен“.

Искаше му се да удължи ония редки мигове, които човек далеч не винаги изживява при събуждането си. Мигове, когато светът и животът ти се струват като щедър, божествен дар, когато наистина не мислиш за нищо или се стараеш да убедиш сам себе си, че не мислиш за нищо.

Но още не си успял да се насладиш на тези минути и изведнъж забелязваш, че мислите ти с бясна скорост започват да се сменят. Остава само със същата скорост да следиш техния ход.

— … още е млад — чу се откъслечна фраза.

— Ваш син ли е?

— Нямам син.

Нерсес Мажан придърпа одеялото и се зави презглава, за да не пречи на мислите му разговорът в съседната стая. И се видя в килията на затвора. „Урсула, опитай се да си спомниш… той някога имал ли е желание да отпътува завинаги?“ И отговорът на момичето: „Всеки път той се сбогуваше с мен, като казваше, че повече няма да се връща. Първия път му повярвах, че си отива завинаги… И това стана точно по времето, когато изведнъж осъзнах, че обичам Оскар… но Зенон бързо се върна. Едва сега си спомням колко беше тъжен… Няколко пъти в годината решаваше да се върне в Лета. «Отивам си завинаги» — казваше той. Но аз вече знаех, че скоро пак ще се появи в Капелата. Саможив човек беше.“

— Може би ще ми предложите да седна?

— Заповядайте!

— Благодаря.

— Само ще ви моля да говорите шепнешком, меластър.

Нерсес Мажан се сви под одеялото и в миг затворническата килия изведнъж се превърна в приемната на града, където се запозна с човека-маска.

С маската или с Бааб Каспар?

Какво каза той, преди да изчезне зад кафявата врата? „Ако успеете да влезете в града, отседнете в хотел «Жълт кикен». Ще го запомните, нали?“

Ако успеете да влезете в града.

Значи…

Аптекарят почувствува, че се задушава, и започна неспокойно да се върти.

… Мъжът с червената шапка. Настойчиви разпити.

А ако той, Нерсес Мажан, не беше аптекар?

И ако по една случайност кметът на града не бе запланувал да открие аптека в Сонт?

Сетне се появи Зенон Джабез? Всъщност какво е известно за него?

Това, че той няколко пъти се е завръщал на Лета. Не успял обаче (защо?) да влезе в Сонт. От приемната на града отлитал обратно за Виланк. После отново се опитвал да проникне тук. Може би трябва да се свържат отделните брънки, за да се получи в логическа последователност общата верига на събитията. Няма как, трябва да се заловим за работа!