Жорж Сименон - Затворът

— Това е всичко. Ти си една зелка 6 6 На френски „шу“ освен зелка, означава и вид сладкиш — Б. пр. .

Но той не обичаше да бъде зелка, макар, и да правеше другите на зайци, бебета и малчугани.

В крайна сметка дали действително единствено тя не гледаше на него сериозно? Защото другите — печатарите, транспортните дружества, банките — имаха съвсем сериозно отношение към него. Никой не гледаше на него като на хлапак или клоун.

— Имате ли определена среща?

Един униформен полицай го спря на входа на Съдебната полиция.

— Комисарят Руман ме чака.

— Стълбището вляво.

— Знам.

Не срещна никого. Разсилният на етажа го накара да попълни един формуляр. На графата „причина за посещението“ той постави въпросителен знак.

Не го накараха да чака, а инспекторът, който се намираше при Руман, когато го въведоха, се оттегли веднага.

Този път комисарят му подаде сърдечно ръка и му посочи едно кресло.

— Не ви очаквах толкова рано. Питах се дали ще отидете в редакцията. Знам, че в петък обикновено заминавате за вилата си.

— Това е вече нещо далечно — отвърна той с ирония.

— Тежко ли ви е?

— Не, не ми е.

Един човек, който беше все още близко до земята. Навярно дядо му или прадядо му е бил селянин. Имаше твърда плът и яки кости. Гледаше право в очите.

— Предполагам, че нямате да ми кажете нещо ново, нали, господин Поато?

— Не знам какво ви интересува. Дали това, че съм прекарал нощта в пиене? Или че се събудих тази сутрин не само с ужасно главоболие, но и с едно момиче в леглото си?

— Това го знам.

— Следите ли ме?

— Какъв смисъл би имало? Все пак не вие сте стреляли срещу балдъзата си, нали?

Чертите на Ален се втвърдиха.

— Не ми се сърдете, че тази сутрин влязох в кабинета ви и си позволих да претърся чекмеджетата ви.

— Моля ви, няма нищо!

— Зададох някои въпроси на вашите хора.

— Сега на свой ред трябва да ви отговоря, че знам това.

— Потвърдиха се вашите показания, направени вчера по отношение на връзките ви с вашата балдъза.

— В смисъл?

— В смисъл, че тези връзки са били преустановени преди миналата Коледа. Собственикът на мебелираната стая на улица Лоншан е категоричен.

— Нямах никаква причина да лъжа.

— А можеше и да имате…

Комисарят замълча, запали цигара и побутна кутията към посетителя си, който машинално също си взе цигара. Ален разбра, че мълчанието е умишлено. Престори се, че го намира за естествено и запуши, като гледаше неопределено пред себе си.

— Бих искал да бъдете също така откровен, когато отговорите на въпроса, който ще ви задам. Ще разберете неговото значение. Каква би била вашата реакция, когато узнаете кой е бил любовникът на жена ви?

— Искате да кажете — на жена ми и на сестра и.

— Точно така.

За миг той сви юмруци. Чертите му се изопнаха. Той на свой ред замълча.

— Не знам — отвърна той. — Зависи.

— От това кой е човекът ли?

— Може би.

— Ами, ако например той е някой от вашите сътрудници?

Мигновено той си представи цялата сграда на улица Маринян, от горе до долу, прехвърли разни лица, на млади и на не толкова млади мъже, дори и на някои по-стари, като ги отхвърляше едно по едно. Франсоа Люзен, завеждащ рекламата, студен красавец, който смяташе, че никоя жена не може да му устои? Не! Във всеки случай, не и Шатон!

Малески също така не, нито пък малкият Ганьон, скокливичък и пъргавичък, секретарят на редакцията.

— Не се мъчете да откриете. След малко ще ви кажа.

— Знаете ли кой е?

— Аз имам на разположение средства, каквито вие не притежавате, господин Поато. Изхождайки от това, вие разбирате, че моето положение е твърде деликатно; ето защо аз ви помолих да дойдете тук. Забележете — не съм ви призовал. Този наш разговор няма никакъв официален характер. Как се чувствувате?

— Зле — отвърна той рязко.

— Не говоря за главоболието ви от пиенето, а за нервите ви.

— Ако именно това искате да знаете, аз съм спокоен като току-що очистена риба.

— Искам да ме изслушате сериозно. — Познавам достатъчно добре господин Рабю и знам, че ще поддържа каузата за убийство от ревност. Но за това му е нужен един протагонист 7 7 В древногръцкия театър — главен актьор — Б. пр. .

— Разбирам.

— Вие не можете да послужите, тъй като сте прекъснали връзката си със сестрата на жена ви почти преди една година. А ще стане много повече от година, докато делото стигне до съда.

Той кимна. Беше много спокоен наистина, изпълваше го някакво болезнено спокойствие.