Дан Симънс - Кухият човек

Гейл се качва на задната веранда и наднича през прозореца малко гузно, като скитник, попаднал на празен дом и проверяващ дали става за живеене или не. Тя отваря вратата и отскача, когато пантите изскърцват.

— Извинявай — казва Джереми. — Знам, че обещах да я смажа.

Вътре е хладно и тъмно. Всичко в стаите е както са го оставили — не както го е оставил Джереми след неговите седмици самота, докато Гейл е била в болницата, а както са го оставили те преди първото им посещение при специалиста миналата есен, преди цяла вечност. Горе следобедната светлина пада през капандурата, за монтирането на която той и Гейл са водили война през оня така далечен август. Джереми надниква в кабинета си и вижда книгите по математиката на хаоса все така струпани накуп върху дъбовото писалище и едно отдавна забравено преобразуване, все още надраскано на черната дъска.

Гейл ходи от стая в стая и от време на време издава одобрителни звуци, но по-често просто нежно докосва предметите. Спалнята е както винаги подредена, синьото одеяло е добре изпънато, а юрганът на баба й е сгънат в долния край на леглото.

След като отново се любят те заспиват между хладните чаршафи. От време на време полъх на вятъра издува пердетата. Гейл се върти и мърмори насън и често протяга ръка, за да го докосне. Джереми се събужда малко след като се е стъмнило, макар небето, което се вижда през прозореца на спалнята, да е все още наситено със синкавия здрач на късното лято.

Долу се чува някакъв звук.

Лежи неподвижно един миг, опитвайки се да не наруши тишината дори с дишането си. В момента и вятърът е стихнал. Отново чува звука.

Успява да се измъкне от леглото, без да събуди Гейл. Тя лежи свита на една страна с ръка върху бузата и се усмихва едва доловимо. Отива бос до кабинета, прокрадва се до писалището и внимателно отваря най-долното дясно чекмедже. Там е, увит в парцал, под празните папки, които е наредил отгоре в деня, когато зетят му го е дал. Това е същият Смит&Уесън ’38, който захвърля в блатото онази сутрин, когато среща Вани Фучи във Флорида — резката по дръжката и помътняването по долния край на цевта са същите, — но сега е тук. Той го вдига, отваря барабана и вижда месинговите кръгчета на шестте куршума по местата им. Набраздената ръкохватка прилепва добре към дланта му; металът на спусъчната скоба е леко хладен.

Опитва се безшумно да стигне от кабинета до площадката на стълбището, да слезе, да мине през трапезарията и се озове пред вратата на кухнята. Тъмно е, но очите му се нагаждат. От мястото, където стои, различава белия силует на хладилника, но се сепва, когато компресорът заработва. Отпуска револвера край бедрото си и чака.

Задната врата е леко открехната; сега тя бързо се отваря и затваря. Някаква сянка се плъзга по плочките.

Прави крачка напред и вдига пистолета, но само след миг отново го отпуска. Джърнисавиен, твърдоглавата пъстра котка, прекосява пода и настойчиво се отърква в краката му. После вирва опашка, отива до хладилника, поглежда господаря си многозначително и отново се връща при него, за да се отърка в краката му още по-настоятелно.

Джереми коленичи и я гали по врата. Пистолетът в ръката му изглежда нелепо. Поемайки си дълбоко въздух, той поставя оръжието на масата и милва котката с две ръце.

Когато сядат да се хранят следващата вечер, луната вече е изгряла. В къщата има ток, но осветлението не работи. Пържолите са от фризера в мазето, бирата — от хладилника, а дървените въглища — от няколкото останали в гаража чувалчета. Седят навън, край старата помпа; пържолите цвъртят върху скарата. Джърнисавиен лежи в очакване до крака на един от големите, стари дървени столове, въпреки че току-що е нахранена.

Джереми е с любимите си памучни панталони и светлосинята си риза; Гейл е нахлузила широката бяла памучна рокля, която често облича, когато пътува. Звуците тази вечер са същите, каквито толкова често са чували в задния двор: щурци, нощни птици откъм овощната градина, жабешко крякане в мрака откъм поточето и от време на време плясък на лястовичи криле откъм хамбара. Слагат газени лампи на сгъваемата маса, докато приготвят вечерята, а Гейл запалва и свещи. После, когато започват да се хранят, те изгасят лампите, за да виждат по-добре звездите.

Джереми сервира пържолите в плътни картонени чинии и ножовете им оставят драскотини по белите им дъна. Вечерята се състои от пържоли, вино от все още изобилните запаси в мазето и проста салата от свежи репички и лук от градината.