— Долу ръцете — изрече глухо. — Иначе сте мъртви до един.
Малкият самолет се изпълни с крясъци и ругатни, които пилотът най-после успя да надвика.
— Херметизирани сме, по дяволите! — изрева Джизъс Вайджил. — Ако някой стреля, отиваме на кино.
— Махни шибания пистолет, копеле гадно! — кресна Вани Фучи; ръката му все още се намираше само на половината разстояние до колана.
— Не! Шибани тъпанари! — извика Сал Емпори на Бърт и Ърни. Ръцете на Бърт се протягаха напред, сякаш за да сграбчат врата на мухльото. Дясната ръка на Ърни вече беше под коприненото му спортно яке.
За миг стана тихо; никой не помръдваше, освен Бремън, който рязко, но без паника местеше прицела ту към един, ту към друг от спътниците си. Чуваше мислите им, които се разбиваха около него като гонени от буря вълни. Биенето на собственото му сърце беше толкова гръмко, че той се уплаши да не заглуши всичко останало. Но чу ясно думите на пилота:
— Ей, спокойно, момчета! Нека поговорим. Гмуркане надолу. Смотанякът няма да забележи. Още деветстотин метра и херметизацията няма да ни е нужна повече. Трябва да задържа Емпори и Фучи между мухльото и кабината, за да не ме улучи някой рикошет, мен или контролното табло. Още шестстотин метра.
— Спокойно, човече! Никой няма да ти направи нищо. Шибаният му смотльо ще ми каже да се приземя някъде; ще се съглася и момчетата ще го пипнат, като слезе.
Бремън мълчеше.
— Да, да, да — изломоти Вани Фучи, хвърляйки смразяващ поглед към Бърт. — Не се вълнувай чак толкоз, де! Дай да си поприказваме. Пусни на пода шибаното пушкало де, да не вземе да гръмне!
Пръстите му докоснаха дръжката на пистолета, затъкнат в колана.
Бърт Капи се давеше в злобата си — беше направо бесен. Ако шибаният мухльо остане жив през следващите няколко секунди, той лично ще му отреже топките, преди да го убие.
— Успокой се, де! — кресна Сал Емпори. — Ще се приземим някъде и… Ърни, не!
Ърни бе сложил ръка на пистолета си.
Вани Фучи изруга и извади собственото си оръжие.
Пилотът насочи самолета надолу и се гмурна към по-гъстия въздух.
Бърт Капи изръмжа и се хвърли напред.
Джереми Бремън започна да стреля.
През месеците на боледуването на Гейл Джереми зарязва почти изцяло математиката, с изключение на преподаването и заниманията си с теорията на хаоса. Преподаването му помага да не изгуби разсъдъка си. Изучаването на математиката на хаоса променя завинаги възгледите му за вселената.
Джереми е чувал за математиката на хаоса още преди резултатите от изследванията на Джейкъб Голдмън да са го накарали сериозно да се заеме с нея, но както повечето си колеги, Джереми също намира, че идеята за математическа система без формули, предсказуемост и граници представлява сбор от терминологични противоречия. Бъркотия. Тя няма нищо общо с познатата му наука. Джереми се окуражава от факта, че Анри Поанкаре, великият математик на деветнайсетото столетие, който прокарал път през математиката на хаоса, докато полагал основите на топологията, наневиждал хаоса в царството на числата така, както го ненавижда и Джереми днес.
Но резултатите на Джейкъб Голдмън просто го принуждават да продължи търсенето на холографския вълнов анализ на съзнанието в джунглата на математиката на хаоса. И тъй, след дългите дни на хемотерапията на Гейл и между потискащите посещения в болницата Джереми чете малкото книги по въпросите на математиката на хаоса и извадките от списания, много от които преведени от френски и немски. Когато зимните дни се скъсяват, а после неохотно започват да нарастват и докато заболяването на Гейл безмилостно се влошава, Джереми чете теориите на Ейбръхам и Марсдън, Бейрънблат, Йоос и Джоузеф; изучава трудовете на Арун и Хайнц, биологичните проучвания на Левин, изследванията на неправилните повърхнини на Манделброт, Стюарт, Пайтген и Рихтер. След като е прекарал един дълъг ден при Гейл, хванал ръката й, докато траят мъчителните медицински процедури, които го изпълват с болка и негодувание, Джереми се прибира у дома и потъва в четива като „Нелинейни трептения, динамични системи и раздвояване на векторните полета“ от Гукенхаймер и Холмс.
Постепенно започва да проумява нещата. Постепенно познанията му по математиката на хаоса започват да се вплитат в неговите по-стандартни Шрьодингерови вълнови анализи на холографическото възприятие. Постепенно възгледите на Джереми за вселената започват да се променят.
Читать дальше