Дан Симънс - Кухият човек

Роби се мята, стене и дращи чаршафите в редките моменти, когато е в съзнание, търсейки мечето си, но тези моменти стават все по-редки и по-редки и накрая съвсем изчезват.

Някъде към полунощ го откараха на летището в Лас Вегас. Един двумоторен турбовитлов „Пайпър Чейен“ ги очакваше с работещи двигатели пред тъмен хангар и подходи за излитане трийсет секунди, след като те се качат. Той не можеше да направи разлика между двумоторен турбовитлов „Пайпър Чейен“ и космическа совалка, и изпита известно разочарование, като откри, че пилотът не само отлично знае каква машина му е поверена, но и точно кои са петимата пътници и защо ще летят обратно за Ню Джърси.

И четиримата бандити бяха въоръжени; Бърт Капи държеше автоматичния си пистолет под преметнатото през ръката сако, така че заглушителят му да опира в ребрата на Бремън от дясната страна. Бе гледал достатъчно телевизия, за да разпознае един заглушител.

Излетяха в западна посока и започнаха стръмно изкачване, след това завиха и се насочиха на изток, оставяйки планините зад себе си. Малкият самолет имаше по две седалки от всяка страна зад тази на пилота, празни седалки за екипажа и пейка до задната преграда. Сал Емпори и Вани Фучи седнаха един срещу друг на най-близките до вратата места, Ърни — срещу него на втория ред; Бърт Капи се намести на пейката точно отзад, извади пистолета и го сложи в скута си.

Самолетът се понесе на изток; Бремън долепи лице до хладното плексигласово прозорче и затвори очи. Мислите на пилота бяха хладни, свежи и изпълнени с технически подробности, но четиримата престъпници предлагаха цял котел с вряща нечленоразделна злост. Бърт, двайсет и шестгодишният убиец и зет на Дон Леони, умираше от нетърпение да го пипне за гърлото. Бърт се надяваше смотанякът да предприеме нещо, докато летят, за да му даде повод да се позанимае с него още във въздуха.

Вятърът блъскаше малкия самолет и Бремън почувства празнота в стомаха си. Ситуацията му напомняше телевизионна комедия, но надвисналата над главата му разправа беше истинска като неизбежна автомобилна катастрофа. Преди оня миг на безумство в Денвър, когато преби педофила, никога не бе посягал на човек. За него насилието беше последното убежище на интелектуално и емоционално недъгавите. А сега седеше в тази херметически затворена машина, чиито седалки и врати изглеждаха по-слаби от тези на кой да е американски автомобил, припомняше си покритото с лед лице на мис Морган и летеше на изток към съдбата си, а в това време кръвожадните мисли на тези жестоки мъже рендосваха като с шкурка мозъка му. По ирония на съдбата в тяхното нетърпение да го убият нямаше нищо лично; убийството беше просто начин за решаването на проблема, за премахването на всяка, макар и незначителна, евентуална заплаха. Те щяха да убият човека на име Джереми Бремън — име, което дори не знаеха — без никакво колебание, така, както той би изтрил някое невярно преобразуване от черната си дъска, за да запази уравнението. Но задоволството им щеше да е по-голямо от неговото.

Моторите на самолета бръмчаха монотонно и мелодично на фона на мрачните пулсации, прииждащи откъм Вани Фучи, Сал Емпори, Бърт и Ърни. Вани Фучи съсредоточено броеше парите от куфарчето; бе стигнал до триста хиляди долара, а му оставаше още една трета от купчината. Забеляза как вълнението на Фучи от докосването и броенето на парите прераства в почти сексуална възбуда.

Остави се в глъбините на депресията. Равнодушието, което го владееше преди битката с мис Морган, го обхвана отново — студена, тъмна вълна, заплашваща да го отнесе в нощта.

В тъмното под леглото.

Примигна, отвори очи и се опита да си проправи път през блудкавия мисловен шум и приспивното бръмчене на моторите до спомена за Гейл, който изплува като спасителна скала над черното море. Този спомен бе неговата Полярна звезда; у него се надигна ярост.

Преди съмване кацнаха да заредят гориво. От мислите на пилота разбра, че се намират на частно летище северно от Солт Лейк, че Дон Леони притежава там цял хангар и че няма да има възможност да избяга.

Бърт и Ърни го придружиха долу и стояха с насочени към него заредени пистолети, докато пикаеше. После го върнаха обратно в самолета, накараха го да седне и Бърт опря дулото на пистолета си в тила му; другите двама отидоха до тоалетната и за кафе от канцеларията в хангара. Беше ясно, че дори да стане чудо и успее да се изплъзне от Бърт Капи, останалите трима ще го застрелят моментално, без да се притесняват, че някой може да ги види и се обади в полицията.