Дан Симънс - Кухият човек

Заредиха, излетяха и се понесоха над Уайоминг по протежение на междушатско шосе 80, макар че разбра това единствено по разсеяните мисли на пилота — земята на четири хиляди и петстотин метра под тях бе скрита от дебел слой облаци. Тишината се нарушаваше единствено от бръмченето на моторите и редките позиви или отзиви на пилота по радиото. Слънчевата светлина на късното лято затопляше вътрешността на самолета и престъпниците един по един задрямаха, с изключение на Вани Фучи, който продължаваше да пресмята каква част от парите ще получи от Дон Леони за залавянето на Бремън.

Действай сега! Мисълта предизвика приток на адреналин; представи си как грабва оръжието на Бърт Капи или Ърни Санца. От спомените им бе научил как да използва автоматичните пистолети калибър 45.

И после какво? За съжаление от спомените им бе разбрал също, че четиримата са достатъчно закоравели и хитри, за да не трепнат пред дулото на каквото и да е оръжие, размахвано под носа им в подобен малък самолет, на шест хиляди метра височина. Ако беше сам с пилота, може би щеше да успее да го убеди да смени курса и да се приземи някъде. Пилотът — името му беше Джизъс Вайджил — бе превозвал наркотици от Колумбия и се бе изплъзвал от патрулните самолети с бръснещ полет над върховете на дърветата, преди да започне работа при Дон Леони; тя му харесваше и нямаше никакво намерение да умира млад.

Но четиримата бандити, особено Бърт Капи и Ърни Санца, бяха нагазили много по-дълбоко в блатото на мачизма — или поне на неговия италиански и сицилиански вариант — и никога не биха допуснали някакъв мухльо да ги обезоръжи или да се изплъзне от ръцете им. Всеки от тях по-скоро би застрелял човека, отколкото да позволи това да се случи. И никой от тях не притежаваше достатъчно интелигентност и въображение, за да си представи, че и той самият е смъртен.

Приземиха се отново късно сутринта, близо до Омаха, но този път не му разрешиха да слезе; спътниците му бяха вече будни. Бремън почти усещаше вкуса на нетърпението на Бърт и Ърни мухльото най-после да ги предизвика. Гледаше ги невъзмутимо.

След като излетяха и зърна за миг широка река, преди да се гмурнат в облаците, той се съсредоточи върху мислите и спомените на пилота, включително и спомена за полетния план, който току-що си бе преговорил в Омаха. Самолетът щеше да кацне за зареждане още веднъж — на частна писта в Охайо — и оттам щеше да продължи направо за собственото летище на Дон Леони, на миля от имението му в Ню Джърси. Щеше да ги чака лимузина. Разговорът му с шефа щеше да е съвсем кратък — всъщност то щеше да бъде по-скоро монолог, от който Дон Леони трябваше да се убеди, че Бремън не работи за някое от приятелчетата на Чико Тартуджиан в Майами; един разпит, който като нищо щеше да бъде съпроводен от загубата на няколко пръста или някой и друг тестикул; след това, вече напълно сигурни, Бърт и Ърни и оня психопат Роучклип, пуерториканецът, щяха да го откарат до Пайн Барънс, за да свършат каквото трябваше. След което боклукчийският камион щеше да откара балата пресовани отпадъци до сметището край Нюарк.

Моторите на самолета бръмчаха приспивно в ранния следобед. Сал и Вани Фучи си говореха за техни работи, уверени, че пленникът им на седалката отзад никога няма да има възможността да повтори дочутото. Ърни се надигна, за да отиде при Бърт на пейката да поиграят карти, но Сал Емпори му викна сърдито да си сяда на мястото. Ърни се умълча, опита се да почете порнографския роман, после заспа. Не след дълго Бърт Капи направи същото и засънува как й го набутва на една от танцьорките в новото казино на Дон Леони.

Бремън се изкушаваше да подремне. Бе преровил из основи професионалната памет на пилота. Разговорът между Сал и Вани Фучи лека-полека замираше; остана само бръмченето на моторите и пращенето на радиото от време на време, когато преминаваха над контролните кули. Но вместо да заспи, той реши да остане жив.

Погледна надолу и видя единствено облаци, но от мислите на пилота знаеше, че се намират някъде източно от Спрингфийлд, щата Мисури. Ърни похъркваше. Бърт неспокойно помръдваше в съня си.

Тихо откопча колана си и затвори очи за пет секунди. Да, Джери. Да.

Без повече да му мисли, той стана и тръгна, по-бързо и ловко отвсякога, като се извърташе и навеждаше, плъзгайки се на пейката и грабвайки автоматичния пистолет на Бърт Капи от ръката му с едно-единствено движение.

После опря гръб в ъгъла между преградата и корпуса и насочи пистолета първо към стреснатия Бърт, после към хъркащия, пробуждащ се Ърни, и накрая към всички тях, щом Сал Емпори и Вани Фучи едновременно посегнаха към оръжията си.