Дан Симънс - Кухият човек

— О, не… не сме — казва Гейл.

— Вечеряхме във влака — уточнява Джереми.

Ако пастата може да се нарече вечеря , изпраща Гейл. Джери, умирам от глад.

Тихо.

— Казвате, млади човече, че математиката ви е заинтригувала — продължава Голдмън. — Навярно си давате сметка, че работата, която сте видели, е изпратена в Калифорнийския технически университет, за да бъде прегледана от техните математици. Интересуваше ме дали колебанията, които отчитаме тук, могат да се съпоставят с…

— Холограмите — довършва Джереми. — Да. Един приятел в Калифорния знаеше, че се занимавам с чисто математическо изследване на челните вълни и евентуалното му приложение при човешкото съзнание. Той ми изпрати работата ви.

— Хм… — прокашля се Голдмън. — Това най-малкото е неспазване на етикета…

Дори през плътния си щит Джереми долавя гневът на стареца, примесен със силното желание да не бъде груб.

— Ето — казва той и търси свободно местенце на писалището за да сложи папката, която е донесъл. Но такова няма. — Ето — повтаря и я разтваря върху дебел куп листове, захвърлени върху други книжа. — Вижте. — Накарва Джейкъб Голдмън да се приближи.

Голдмън се покашля, но все пак хвърля поглед на папката през очилата си. Прелиства дисертацията, от време на време спира и внимателно проучва някое уравнение.

— Това стандартни преобразувания ли са? — пита той на едно място.

Джереми чувствува как сърцето му ускорява ритъма си.

— Това е приложението на релативистичното вълново уравнение на Дирак, модификация на Шрьодингер.

Голдмън се намръщва.

— По Хамилтън?

— Не… — Джереми обръща предната страница. — Компонентите са два, видяхте ли? Започнах с матриците на въртенето на Паули, но разбрах, че те могат да се пренебрегнат.

Джейкъб Голдмън отстъпва назад и сваля очилата си.

— Не, не — изрича той с дълбок глас. — Не можете да приложите тези релативистични полеви трансформации към холографската вълнова функция…

Джереми си поема въздух.

— Може — решително възразява той. — Ако холографската вълнова функция е част от по-голяма стояща вълна.

Голдмън потрива вежди.

— По-голяма стояща вълна?

— Човешкото съзнание — пояснява и поглежда към Гейл. Тя наблюдава стария учен.

Известно време Голдмън стои неподвижно, дори не мига. После прави две крачки назад и тежко се отпуска на стола, отрупан със списания и изрезки.

— Господи! — промълвява той.

— Да — почти прошепва Джереми.

Голдмън протяга изпъстрената си с петна ръка и докосва дисертацията му.

— И вие сте приложил това към данните, които изпратих в Калифорния?

— Да — отвръща Джереми и се навежда. — Пасва. Всичко пасва. — Той тръгва напред-назад, после се спира и потупва папката с вече ненужната дисертация. — Работата ми бе изцяло насочена към паметта… като че останалата част от съзнанието е просто хардуер, управляващ някаква RAM-DOS възстановителна система. — Той се разсмива и върти глава. — Вашето изследване ми помогна да видя…

— Да — шепне Джейкъб Голдмън. — Да, да. — Той се обръща и се втренчва с невиждащи очи в отрупаните лавици. — Господи.

По-късно става ясно, че всъщност никой от тримата не е вечерял и решават да хапнат някъде веднага щом разгледат набързо лабораторията. Тръгват пет часа по-късно, доста след полунощ. Във времето между разглеждането и късната им вечеря устоите на познатата действителност са подкопани.

Кабинетите са в дъното на впечатляваща изследователска лаборатория. Зад тях, в бивш склад, се намира поредица от преминаващи една в друга камери — заземени, екранирани и опасани с изолиращия еквивалент на фарадеевия кафез. Там са инсталирани чудатите издължени саркофази на два уреда за магнитно-резонансно изображение и четири неугледни на вид неми скенера. За разлика от обичайния образцов порядък в подобни лаборатории, тук подът е засипан с допълнително екраниращо оборудване. Грозни кабели пронизват пода, тавана и стените.

Съседното помещение е още по-разхвърляно. Тук има повече от дузина монитори, подаващи информация към главния пулт за управление, около който се виждат четири празни стола на колела. Купищата кабели, нахвърляните както дойде компютърни компоненти, празните чаши за кафе, свързаните надве-натри електрически вериги, прашните черни дъски, най-различните електроенцефалографски апарати и струпаните един върху друг осцилоскопи подсказват, че този изследователски център никога не е попадал в полезрението на акуратните умове от НАСА.