Дан Симънс - Кухият човек

Той докосна черната дъска, сякаш се канеше да изтрие уравненията, после остави гъбата и слезе долу. След малко в кухнята пристигна и Джърнисавиен и се отърка в крака му. Бремън осъзна, че се е стъмнило едва когато седна на масата, но не запали осветлението, докато отваряше нова кутия с котешка консерва и хранеше животното. То го погледна сякаш с укор, че не яде или че не светва лампата.

По-късно, когато легна на дивана във всекидневната, за да дочака утрото, котката се намърда на гърдите му и замърка.

Откри, че като затвори очи, главата му се замайва и го обзема чувство на ужас… и увереност, че Гейл е някъде тук, в съседната стая, вън на моравата, и че го вика. Гласът й почти се чуваше. Знаеше, че ако заспи, ще пропусне мига, когато гласът й ще достигне прага на чуваемост. Така че продължи да лежи буден и да чака, докато нощта отмина и къщата заскърца и застена, пробуждайки се от собствения си сън; шестата му безсънна нощ се сля със сивкавия мраз на седмото утро без нея.

В седем стана, нахрани отново котката, усили докрай радиото в кухнята, обръсна се, взе душ и изпи три чаши кафе. Обади се на таксиметрова фирма и поръча кола, която да го чака след четиридесет и пет минути до гаража за ремонт на вносни автомобили на Коунстога Роуд. После сложи котката в пътническата й клетка. Опашката й се замята, тъй като през двете години от злополучното пътуване със самолет до Калифорния, където живееше сестрата на Гейл, клетката бе използвана единствено за посещенията при ветеринаря. Изнесе я навън и я сложи на предната пътническа седалка на триумфа.

Бе купил осем туби с газ в понеделник, преди да се преоблече за погребението. Отнесе четири от тях на задната веранда и отвъртя капачките им. Острата миризма се вряза в хладния утринен въздух. Небето обещаваше дъжд преди смрачаване.

Започна от втория етаж, обливайки леглото, юргана, гардеробите и съдържанието им, кедровата ракла и отново леглото. Погледа как белите листи хартия в кабинета се сбръчкват и потъмняват, докато разплисква отгоре им втората туба, после остави мокра следа надолу по стълбите и по тъмните перила, които заедно с Гейл с толкова труд бяха остъргали от старата боя и пребоядисали преди пет години.

Долу разля още две туби, без да пощади нищо — дори старото палто на Гейл, с което работеше на фермата и което висеше на закачалката зад вратата — после заобиколи къщата отвън с петата туба, обливайки предната и задната веранди, столовете и вратите. Последните три туби изразходва за пристройките. Волвото на Гейл все още си стоеше в плевника, който използваха за гараж.

Паркира триумфа на петдесет ярда по алеята към пътя и се върна в къщата. Бе забравил кибрита и трябваше да отиде до кухнята и да прерови чекмеджетата. Изпаренията от газта насълзиха очите му, а и самият въздух затрептя от тях, превръщайки масата, върху която кълцаха месо, плота и високия стар хладилник в безплътни пустинни миражи.

И когато най-после намери две кутии кибрит сред бъркотията в чекмеджето, Бремън изведнъж се изпълни с блаженство от внезапното си хрумване.

Остани тук. Запали ги. Иди и легни на дивана.

Бе извадил две клечки и се канеше да ги драсне, когато му се зави свят. Не гласът на Гейл му забраняваше да го стори, а самата Гейл. Пръстите й сякаш драскаха по някаква разделяща ги плексигласова преграда. Като дращене по махагоновия капак на ковчег.

Не си в ковчег, скъпа. Ти си кремирана… както пожела, когато на Бъдни вечер преди три години се напихме и плакахме за това, че сме смъртни.

Бремън се олюля, пристъпи към масата, готов да драсне двете клечки. Световъртежът се усилваше.

Кремирани. Каква приятна мисъл. Само пепел от нас двамата. Разпръснах твоята в овощната градина оттатък плевника… може би вятърът ще отвее там и част от моята.

Успя да запали клечките, но звукът от драскането взе да се усилва и забуча в главата му като стремително нахлуваща мигрена, разпилявайки образите на хиляди късчета светлина и мрак и изпълвайки сърцето му с дращене на плъхове по балатум.

Когато отвори очи, се видя навън; пламъците вече бяха обхванали кухнята, а през предните прозорци се надигаше още едно сияние. За миг постоя там с пулсираща при всеки удар на сърцето глава, чудейки се дали да не се върне в къщата, но когато пламъци се появиха и зад прозорците на втория етаж, а пушек се заизвива вън през вратата на задната веранда, той се обърна и тръгна с бързи крачки към пристройките. Гаражът пламна с приглушена огнена експлозия, която опърли веждите му и го накара да се отдалечи от превръщащата се в клада къща.