Дан Симънс - Кухият човек

По политическите въпроси Гейл е оптимист, Джереми — циник. По социалните Гейл е либерал в най-добрата традиция, а Джереми е безразличен.

Нима не искаш вече да няма бездомни, Джери? пита Гейл един ден.

Не особено.

Защо, за бога?

Виж, не аз съм ги направил бездомни тези хора, тъй че не аз мога да им дам домове. Освен това повечето от тях така и така са избягали от лудниците или са изхвърлени оттам благодарение усилията на либералните „творци на доброто“, които са ги обрекли да живеят на улицата.

Някои от тях не са луди, Джери. Някои просто нямат късмет.

Хайде-хайде, жено, разговаряш с експерт по проблемите на вероятностите. Може би знам по-добре от всеки друг в тази страна, че такова нещо като късмет не съществува.

Може би, Дже… но не знаеш много за хората.

Съгласен съм, момиче. И не желая да знам кой знае колко. Или искаш да затънем още по-дълбоко в това коварно мочурище, което повечето хора наричат мислене?

Но те са хора, Джери. Като нас.

Не, момиче. Не са като нас. Но дори и да бяха, пак не бих желал да си губя времето с тях.

А за какво би си губил времето?

Гейл малко по малко схваща смисъла на уравнението, търпеливо чакайки някакъв словесен негов еквивалент да премине през съзнанието на Джереми. Страхотно , изпраща тя, искрено ядосана, ти и някой си Дирак сте способни да решите едно релативистично вълново уравнение. И каква полза за хората?

То ни помага да разберем вселената, момиче. Което е повече от подслушването на обърканите и безплодни мисли на всичките тия „обикновени хора“, които гориш от нетърпение да проумееш.

Гневът на Гейл избухва с цялата си сила. Той обгръща Джереми като черен вятър. За бога, понякога си наистина непоносим, Джереми Бремън. Защо смяташ, че изучаването на електроните е по-важно от изучаването на човешките същества?

Джереми не отговаря веднага. Добър въпрос. Той затваря очи за миг и се замисля, прикривайки разсъжденията си от Гейл, доколкото това е възможно. Хората са предсказуеми , изпраща най-накрая той. А електроните — не. Преди Гейл да е отговорила, той продължава. Не искам да кажа, че постъпките на хората са напълно предсказуеми, момиче… знаем колко непредвидими могат да са те понякога… но подбудите за техните постъпки съставляват един доста постоянен и завършен набор, както и кръгът на постъпките, диктувани от тези подбуди. В този смисъл принципът на несигурността засяга хората много по-слабо, отколкото електроните. Хората наистина са скучни.

Гейл приготвя гневен отговор, но се сдържа. Сериозно ли говориш, Джери?

Той оформя образ, в който кима.

Гейл издига мисловния си щит, за да поразсъждава. Тя не се затваря изцяло в себе си, но връзката им е по-дистанцирана и отчуждена. Джереми иска да продължи „разговора“, за да обясни; не за да се оправдава, но усеща, че е потънала в собствените си мисли, и решава да отложи спора за друг път.

— Мистър Бремън?

Той отваря очи и оглежда групата студенти по математика. Младият Арни се е отдръпнал от черната дъска. Отново е оплескал това толкова просто диференциално уравнение.

Джереми въздъхва, завърта се на стола и продължава да обяснява функцията.

Бремън заживя в картонен навес под моста на Двайсет и трета улица и бързо научи молитвата на оцеляването: ставай преди изгрев слънце, чакай, закусвай в църквата на Армията на спасението на Деветнайсета улица, след като си висял поне час до идването на пастора, който първо ти държи прочувствена проповед, после още половин, докато донесат претоплената храна… после, към 10.30 се мъкни през двайсет пресечки до Фара, за да обядваш след още чакане. На Фара набират работници и трябва да се реди на опашка за работа, за да стигне до опашката за обяд. Обикновено наемат по пет-шест мъже и жени от около шейсетте чакащи, но през април него го избират няколко пъти. Може би защото е сравнително млад. Обикновено работата не изисква специални умения и внимание — състои се в почистване около Конгресния център или метене на самия Фар. Бремън я върши без да се оплаква, доволен, че има с какво да си запълва времето между безкрайното висене и обикаляне насам-натам, за да се нахрани.

Вечерята е в „Христос спасява!“ близо до жп гарата или пак в двора на Армията на спасението на Деветнайсета улица. „Христос спасява!“ всъщност е молитвен дом на християнската общност, но всеки го знае по името върху кръстатата табела отпред, на която средното „С“ на хоризонталното „Христос“ служи за началното „с“ на вертикалното „спасява“. Бремън често се заглежда в празното пространство над „С“-то от вертикалната част на кръста и му се иска да напише нещо там.