— Прочетох ги — каза Манмът. — Наистина. Просто прескочих последните две хиляди страници.
— Е, това не е нещо необичайно — призна приятелят му. — Виж, ето един откъс, който следва цитата за крилете и новия бял дроб на Марс. На френски ли го искаш, или на английски?
— На английски — побърза да отговори Манмът. Толкова близо до ужасната смърт от задушаване нямаше желание да се измъчва допълнително и с френски.
„Единственото истинско пътешествие, единственият извор на младостта — изрецитира Орфу, — не е в пътешествията из чужди земи, а в придобиването на нови очи, във виждането на вселената с очите на друг, на стотици други, и във виждането на стотиците вселени, които вижда всеки от тях, които е всеки от тях“.
Манмът наистина за миг забрави за неминуемото им задушаване и се замисли над тези думи.
— Това е четвъртият и окончателен отговор на загадката на живота, нали, Орфу?
Йониецът мълчеше.
— Ти каза — продължи Манмът, — че първите три пътя били неуспешни за Марсел. Той се опитва да повярва в снобизма. Опитва се да повярва в дружбата и любовта. Опитва се да повярва в изкуството. И нито едно от тях не се е получило като трансцендентна тема. Това е четвъртият път. Този, по който… — Той не успя да намери точната дума или израз.
— Съзнанието напуска границите на съзнанието — промълви Орфу. — Въображението захвърля оковите на въображението.
— Да — въздъхна Манмът. — Разбирам.
— Трябва. Сега ти си моите очи. Трябва да гледам вселената през твоите очи.
Европейският меровек не отговори веднага, замислен в тишината, нарушавана само от свистенето на диоксида.
— Хайде да опитаме да извадим „Смуглата дама“ на повърхността — рече той накрая.
— Ами перископният буй?
— Да вървят по дяволите, даже да ни причакват. Предпочитам да умра в бой, отколкото да се задуша в тая тиня.
— Добре — съгласи се Орфу. — Ти каза „да опитаме“ да извадим „Дамата“ на повърхността. Съмняваш ли се, че ще успееш да ни измъкнеш от тинята?
— Нямам никаква представа дали ще успеем да се освободим — призна Манмът: вече мислено превключваше виртуални ключове, задействаше реактора и запалваше дюзи. — Но ще опитаме след… осемнайсет секунди. Дръж се, приятелю.
— Тъй като щипците, манипулаторите и камшичетата ми ги няма, предполагам, че говориш метафорично — отвърна Орфу.
— Дръж се със зъби — посъветва го Манмът. — Шест секунди.
— Аз съм моравек — малко възмутено заяви йониецът. — Нямам зъби. Какво си…
Изведнъж кабелният канал беше заглушен от рева на всички дюзи, скърцането на поддаващите степи и ужасяващото пъшкане на „Смуглата дама“, която се мъчеше да се освободи от тинестата прегръдка на Марс.
Градът — Илион, Троя, Приамовият град, Пергам — е най-красив нощем.
Стените, всяка висока над трийсет метра, са осветени с факли и огрени от мангали по укрепленията, както и от огньовете на войската, лагеруваща в полето под града. Троя е град с високи кули и повечето от тях са осветени до късно през нощта, прозорците греят, във вътрешните дворове също е светло, терасите и балконите сияят от свещи, огнища и още факли. Илионските улици са широки и грижливо настлани — веднъж се опитах да пъхна острието на ножа си между плочите и не успях, — и повечето са осветени от отворените врати, факлите, забучени в скобите по стените, и от готварските огньове на хилядите нетроянски воини и техните семейства, които сега живеят там, всички съюзници на Илион.
Даже сенките в Илион са живи. Млади мъже и жени от по-долните класи се любят по сумрачните улички и сенчестите тераси. Охранени псета и хитри котараци се прокрадват от сянка на сянка из уличките и дворовете и притичват по краищата на широките пътища, където през деня са нападали плодове и зеленчуци, риба и месо, останали от пазарските колички изцяло на тяхно разположение, и после пак потъват в здрача на тесните улички и мрака под виадуктите.
Илионските жители не се страхуват от глад и жажда. При първия знак за появата на ахейците, много седмици преди да пристигнат черните кораби, в града бяха докарани стотици говеда и хиляди овце и стопанствата на площ от хиляда квадратни километра около града опустяха. Редовно карат още добитък и той стига до Илион въпреки вялите опити на гърците да го спрат. Същите хитри селяни и търговци, които продават храна на ахейците, снабдяват обсадените със зеленчуци и плодове.
Троя е построена на това място преди толкова много столетия главно заради водоносния пласт под нея — градът разполага с четири грамадни кладенеца, в които винаги има прясна вода — обаче Приам за всеки случай отдавна е заповядал да отклонят един приток на Симоент на север от Илион и да го отведат по лесно охраняеми канали и подземни водопроводи на територията на града. Гърците по-трудно се снабдяват с прясна вода от формално обсадените троянци.
Читать дальше