Дан Симънс - Илион

Всички освен Сави неразбиращо зяпнаха якия воин с протегнатата в кръста туника.

— Язон и неговите аргонавти — повтори Одисей, като местеше поглед от лице на лице. — Не може да не сте чували за това.

Сави наруши засраменото мълчание.

— Те не са чували никакви истории, сине Лаертов. Нашите така наречени старостилни човеци нямат минало, митове, никакви легенди — освен торинския саван. Те са точно толкова абсолютно постписмени, колкото ти и твоите другари сте дописмени.

— Не ни трябват чертички върху кора, пергамент или кал, за да караме другите да се съобразяват с нас — изръмжа Одисей. — Писмото е било опитвано още преди нас и са го изоставили като непотребно.

— Наистина — сухо отвърна Сави. — „Мразя невежата тълпа“. Струва ми се, че го е казал Хораций.

Одисей я стрелна с гневен поглед.

— Ще ни разкажеш ли за този Язон и неговите… какви бяха? — попита Хана и се изчерви, което окончателно убеди Ада, че предишната нощ приятелката й е спала с Одисей.

— Ар-го-нав-ти — бавно повтори той, като наблягаше на всяка сричка, сякаш говори на дете. — Не, няма да ви разкажа.

Ада усети, че погледът й се е зареял към Харман и мислите й са заблуждали към дългата предишна нощ. Искаше й се двамата да се уединят и да си поговорят насаме за онова, което бяха споделили, или, ако няма такава възможност, просто да затвори очи във влажния зной на скритата под шарена сянка поляна и да подремне, навярно да сънува как се любят. „Или още по-добре — помисли си тя, загледана в Харман през спуснатите си мигли, — да се измъкнем в гората и пак да се любим, вместо само да сънувам“.

Ала Харман като че ли не забелязваше погледите й и телепатичният му приемник явно беше изключен. Любимият на Ада изглеждаше развеселен и заинтригуван от забележките на Одисей.

— Ще ни разкажеш ли нещо за вашата война от торинската драма? — помоли той брадатия грък.

— Казва се Троянска война и майната му на вашия торински парцал — отвърна Одисей, но вече здравата се беше напил с вино от меха и бе омекнал. — Обаче мога да ви разкажа нещо, дето вашата драгоценна пачавра не го знае.

— Да, моля те — рече Хана и се премести по-близо до него.

— Господи, опази ни от разказвачи — измърмори Сави, стана и тръгна към гората.

Деймън с видимо безпокойство я проследи с поглед.

— Наистина ли мислите, че тук има по-страшни хищници от динозаврите? — без да се обръща конкретно към никого, попита той.

— Сави сама може да се грижи за себе си — успокои го Харман. — Тя има оръжие.

— Но ако нещо все пак я изяде, кой ще кара скутера? — вторачен в гората, настоя младият мъж.

— Шшт — каза му Хана и погали Одисей по китката с дългите си загорели пръсти. — Разкажи ни историята, която торинският саван не знае. Моля те.

Гъркът се намръщи, но Ада и Харман закимаха и той изтупа трохите от брадата си и започна.

— Тая случка не е била и няма да бъде показана в драмата на вашия торински парцал. Събитията, които ще ви разкажа, се случиха след смъртта на Хектор и Парис, обаче преди дървения кон.

— Парис умира ли? — прекъсна го Деймън.

— Хектор умира ли? — попита Хана.

— Какъв е този дървен кон? — присъедини се към хора Ада.

Одисей затвори очи и прокара пръсти през късата си брада.

— Може ли да продължа, без да ме прекъсвате?

Всички кимнаха.

— Събитията, които ще ви опиша, се случиха след смъртта на Хектор и Парис, обаче преди дървения коя. По онова време сред най-ценните си съкровища Илион притежаваше един божествен образ, който беше паднал от небето — вие го наричате „метеорит“ — метал, излят от самия Зевс, поколения преди нашата война, като знак за одобрението на бащата на боговете за основаването на града. Тая метална фигура се казваше паладион, защото имаше формата на Палада… не на Атина Палада, както наричаме нашата богиня, а на Палада, другарка на Атина в нейната младост. Оная другата Палада — на нашия език ударението на самата дума може да я променя от женски в мъжки род, но тук е близка до латинската дума „virago“, която значи „силна девица“ — та оная другата Палада била убита в тренировка с Атина. И тъкмо Илиос, понякога наричан Ил, баща на Лаомедонт, който на свой ред щял да стане баща на Приам, Титон, Ламп, Клитий и Хикетаон, една сутрин намерил звездния камък пред шатрата си и разбрал какво представлява.

Та тоя древен паладион, отдавна таен източник на богатството и могъществото на Илион, беше три лакътя висок, имаше копие в дясната си ръка и хурка и вретено в лявата и се свързваше с богинята на смъртта и съдбата. Ил и другите прадеди на защитниците на Троя поръчали да направят много копия на паладиона в най-различен ръст и троянците криеха тия фалшиви статуи също като истинската, тъй като всеки знаеше, че съществуването на самия Илион зависи от запазването на паладиона. Самите богове ми разкриха тоя факт насън през ония последни седмици на обсадата и аз изложих на Диомед плана си да се вмъкна в града и да открия истинския паладион, та после двамата заедно да се върнем, да го откраднем и да обречем Илион на гибел.