Дан Симънс - Олимп

— И аз ще дойда — обади се Деймън. — Още един арбалет няма да ви е излишен.

— Мисля, че ще си по-полезен, ако се заемеш с избора на пратениците — възрази Харман. — Трябва да им разкажеш какво си видял и да разпределиш кой къде ще отиде.

Младият мъж сви рамене.

— Добре. И аз ще поема трийсет възела. Успех. — Той кимна на Хана и Харман, докосна Ада по ръката и излезе от амбулаторията.

— Хайде набързо да хапнем, да вземем дрехи и оръжие и да тръгваме — каза Харман на Хана. — Ще намерим двама по-яки мъже да ни помогнат да изнесем Одисей. Аз ще докарам аероскутера.

— Не може ли да ядем по време на полета?

— Мисля, че е по-добре преди това. — Харман помнеше невероятните траектории, които му беше показал скутерът — почти вертикално излитане от Ардис, напускане на атмосферата, излизане в открития космос, после връщане като куршум, изстрелян от небето. Сърцето му бясно се разтуптяваше дори само от спомена за графиката.

— Ще си взема нещата и ще видя дали Том и Сайрис могат да ми помогнат да приготвим Одисей за пътуването. — Хана целуна Ада по бузата и бързо излезе.

Харман за последен път погледна посивялото лице на гърка, хвана Ада за лакътя и я поведе по коридора до едно по-спокойно място при задния вход.

— Все още смятам, че трябва да дойда с теб — заяви тя.

Харман кимна.

— Ще ми се да можеше. Обаче когато хората осъзнаят значението на новината на Деймън, когато усетят, че Ардис може би е последният останал свободен възел и че някой поглъща всички други градове и селища, няма начин да не настане истинска паника.

— Мислиш ли, че ние сме останали последни? — промълви Ада.

— Нямам представа. Но ако онова същество, което Деймън е видял да влиза през дупката, е Сетебос, богът, за когото говореха Калибан и Просперо, мисля, че ни заплашва огромна опасност.

— И мислиш, че Деймън е прав… че самият Калибан е на Земята, така ли?

Харман замислено прехапа устна.

— Според мен е прав, че чудовището е избило всички в небостъргача в кратера Париж, само за да се добере до Марина и да даде урок на Деймън.

Облаците отново бяха скрили слънцето и навън стана по-тъмно. Ада напрегнато наблюдаваше трескавото оживление около вагрянката. Десетина мъже и жени тъкмо отиваха да сменят часовите на северната стена.

— Ако Деймън е прав, какво пречи на Калибан и неговите същества да дойдат тук, докато теб те няма? — тихо попита Ада, без да се обърне, за да го погледне. — Ами ако се върнеш от това пътуване и откриеш купчини черепи в Ардис Хол? Даже няма да имаме аероскутер, с който да избягаме.

— О… — почти простена Харман, отдръпна се от нея и избърса потта от челото и бузите си; кожата му беше студена и лепкава.

— Извинявай, любов моя. — Ада се извъртя и го прегърна. — Естествено, че трябва да отидеш. Ужасно важно е да се опитаме да спасим Одисей, не само защото е наш приятел, но и защото навярно единствено той знае каква е тая нова опасност и как можем да се справим с нея. И имаме нужда от муниции за иглените пушки. Пък и при никакви обстоятелства не бих избягала от Ардис с аероскутер. Тук е моят дом. Нашият дом. Имаме късмет, че още четиристотин души ни помагат да го защитаваме. — Тя го целуна по устата, после пак го прегърна и продължи, опряла лице в кожената му туника: — Естествено, че трябва да отидеш, Харман. Трябва. Само се върни по-скоро.

Той се опита да отговори, ала не намери думи. И просто я притисна към себе си.

Харман спусна скутера от площадката и го спря на по-малко от метър над земята до задния вход на Ардис Хол. Петър го чакаше.

— Искам да дойда и аз — заяви младежът. Носеше пътническото си наметало и колан, на който висяха къс меч и боен нож, самоделния си лък и пълен със стрели колчан, преметнат през рамо.

— Казах на Деймън… — започна Харман, надигна се на лакът в централната предна ниша на овалната летателна машина и го погледна.

— Да. Имаше логика… да кажеш на Деймън. Той още е в шок от смъртта на майка си и организирането на куриерите може да му помогне да го преодолее. Обаче имаш нужда от още един човек на Моста. Хана е достатъчно силна, за да носите носилката с Никой, но ви трябва и някой да ви прикрива.

— Ти си нужен тук…

Петър отново го прекъсна. Гласът му беше тих, твърд и спокоен; очите му настойчиво се взираха в Харман.

— Не е така, Харман ур . Тук е нужна иглената пушка и ще я оставя заедно с няколкото пълнителя, обаче самият аз не съм нужен. Също като теб, аз съм на крак от над едно денонощие и имам право на шест часа сън, преди да застъпя на пост на стените. А ти каза на Ада ур , че с Хана ще се върнете след няколко часа.