Дан Симънс - Олимп

Отекна изстрел — Петър стреляше с пушката. Покрай Харман изсвириха кристални игли и войниксът зад него се олюля и падна, улучен от хилядите лъскави остриета. Харман се обърна точно в момента, в който го връхлиташе друг войникс, и заби копието си в гърдите му. Нападателят му се строполи на земята и тежестта му изтръгна копието от ръцете му. Харман понечи да го издърпа, ала в следващия миг отскочи назад и свали лъка от рамото си, понеже към него вече се хвърляха други трима войникси.

Четиримата човеци опряха гръб в дрошката, а останалите осем войникси се наредиха в полукръг и започнаха да се приближават, протегнали напред остриетата си, проблясващи в помръкващата светлина.

Хана заби две стрели дълбоко в гърдите на най-близкия. Той падна, но продължи настъплението си на четири крака — драскаше по земята с острите си пръсти. Одисей-Никой пристъпи напред и го разсече на две с меча на Цирцея.

Трима войникси атакуваха Харман. Той нямаше къде да бяга. Изстреля единствената си стрела, видя я да отхвърча от металната гръд на първия войникс — и после те го връхлетяха. Харман отскочи, нещо поряза крака му, претърколи се под дрошката — усети сладникавата миризма на кръвта на вола — и се измъкна от другата страна. Нападателите му прескочиха колата.

Петър приклекна и изстреля цял пълнител с няколко хиляди игли по скачащите фигури. Тримата войникси се разлетяха на парчета сред струи органична кръв и машинно масло.

— Прикривайте ме да презаредя! — извика младежът, бръкна в джоба си за нов пълнител и го вкара в гнездото.

Харман захвърли лъка си — съществата бяха прекалено близо, — извади късия си меч, изкован в ковачницата на Хана преди два месеца, и замахна към двете най-близки метални фигури. Те обаче бяха прекалено бързи: единият се приведе, а другият отби оръжието с ръце.

Хана скочи в дрошката и стреля с арбалета си в гърба на третия войникс, който нападаше Харман. Чудовището се олюля, но не се обърна към нея, а вдигна металните си ръце над Харман. Нямаше нито уста, нито очи.

Харман избегна смъртоносния удар — хвърли се по гръб и изрита съществото в коленете. Все едно риташе дебели метални тръби, забити в бетон.

Сега и петте останали войникса бяха от страната на Харман и атакуваха него и Петър — младежът още не беше успял да вдигне иглената пушка.

В тоя момент Одисей заобиколи колата с яростен вик. Размахваше късия си меч толкова бързо, че острието се мержелееше като мъгла. И петте войникса се обърнаха към него, режещите им дискове жужаха.

Хана вдигна тежкия си арбалет, ала нямаше как да стреля — всичко се развиваше с шеметна бързина. Харман грабна едно от ловджийските копия от дрошката.

— Одисее, залегни! — изкрещя Петър.

Гъркът се хвърли на земята, въпреки че не стана ясно дали заради вика, или поради атаката на войниксите. Вече беше насякъл две от съществата на парчета, но последните трима бяха невредими и смъртно опасни.

Откосът на иглената пушка прозвуча като тракане на летва по бързо въртящи се перки. Последните трима войникси отхвърчаха на два-три метра, надупчени от над десет хиляди кристални игли, които блестяха като мозайка от счупени стъкла в гаснещата светлина.

— Божичко! — ахна Харман.

Раненият от Хана войникс се изправи зад нея от другата страна на дрошката.

Харман хвърли копието си с всичката си останала сила. Съществото се олюля, изтръгна копието от гърдите си и го строши.

Харман скочи в дрошката и грабна друго копие. Хана прати две стрели по войникса. Едната рикошира в мрака под дърветата, но другата дълбоко прониза метала. Харман изскочи от колата и заби последното копие в гърдите на войникса. Създанието потрепери и отстъпи крачка назад.

Харман измъкна копието и отново го заби с невъобразимата енергия на безумието, завъртя шипестия връх, изтегли го и го заби за трети път.

Войниксът се строполи и издрънча върху корените на един стар бряст.

Харман го възседна, без да обръща внимание на все още потреперващите му ръце и остриета, вдигна омазаното със синя течност острие, заби го, завъртя го, изтръгна го, вдигна го, заби го по-ниско в корубата, измъкна го, заби го там, където щяха да са човешките слабини, завъртя го, за да нанесе максимални щети на меките части вътре, извади го — част от корубата се откъсна — и за кой ли път удари свирепо: усещаше как върхът се забива чак в пръстта и корените. Измъкна копието, вдигна го, заби го дълбоко, измъкна го…

— Харман. — Петър го хвана за рамото. — Той е мъртъв. Мъртъв.