Дан Симънс - Олимп

Хокънбери се отпусна назад. Когато бяха седнали на масата, беше забелязал, че само неговият стол има облегалка. Моравеките бяха много внимателни в това отношение.

— Искате да участвам в тая експедиция, за да мога да се телепортирам обратно тук, ако нещо се обърка. Да съм като ония аварийни буйове, каквито по мое време имаше на земните ядрени подводници. Пускаха ги, когато разбираха, че с тях е свършено.

— Да — потвърди европейският премиер интегратор. — Точно поради тази причина искаме да дойдете с нас.

Бившият схоластик въздъхна.

— Е, поне сте честни… Признавам ви го. И каква е целта на тая експедиция?

— Първа цел: да открием източника на квантовата енергия — отвърна Чо Ли. — И ако е възможно, да го изключим. Той застрашава цялата слънчева система.

— Втора цел: да установим контакт с евентуално оцелелите хора или постчовеци на или около планетата, за да ги разпитаме за мотивите за връзката между боговете и Илион и опасното квантово манипулиране около нея — обади се мазносивият ганимедец Сума IV.

— Трета цел: да картографираме съществуващите и всички скрити квантови тунели — Дупки — и да видим дали могат да се използват за междупланетни или междузвездни полети — прибави Ретроград Синопесен.

— Четвърта цел: да открием извънземните същества, които преди хиляда и четиристотин години дойдоха в нашата слънчева система, истинските богове зад тези нищожни олимпийци, и да се разберем с тях — заяви генерал Бех бин Адее.

— Пета цел: да върнем всички моравекски и човешки участници в експедицията на Марс… живи и функциониращи — каза с провлачения си британски акцент Астейг/Че.

— Поне тая цел ми допада — отбеляза Хокънбери. Сърцето му биеше бързо и главоболието му се бе превърнало в същата мигрена, каквато имаше в края на колежа, най-нещастния период от предишния му живот. Той се изправи.

Петимата моравеки побързаха да последват примера му.

— Колко време имам да взема решение? — попита Хокънбери. — Защото ако заминавате след час, няма да дойда. Искам да го обмисля.

— Корабът ще е готов и снабден с провизии след четирийсет и осем часа — отвърна европеецът. — Тук ли ще изчакате, докато обмисляте? Подготвили сме ви подходяща квартира в една тиха част на…

— Искам да се върна в Илион — прекъсна го схоластикът. — Там ще размишлявам по-добре.

— Ще приготвим стършела ви за незабавно отлитане — съгласи се Астейг/Че. — Но се боя, че там става доста напрегнато, ако се съди по данните, които получавам от различните ни наблюдателни устройства.

— Винаги става така — рече Хокънбери. — Заминавам за няколко часа и пропускам най-хубавото.

— Развиващите се събития в Илион и на Олимп може да ви се сторят прекалено интересни, за да ги оставите, доктор Хокънбери — каза Ретроград Синопесен. — Определено бих разбрал отговорността на един специалист по „Илиада“ да остане и да наблюдава.

Хокънбери въздъхна и поклати глава.

— Каквото и да става в Илион и на Олимп, то няма нищо общо с „Илиада“. През повечето време и аз съм в същото неведение, в каквото и оная клетница Касандра.

През заоблената стена на синия балон прелетя стършел, увисна над тях и безшумно кацна. Рампата се спусна и на прага се появи Манмът.

Схоластикът официално кимна на моравекската делегация и каза:

— Ще ви съобщя преди да изтекат четирийсет и осемте часа. — И тръгна към рампата.

— Доктор Хокънбери? — чу се гласът ала Джеймс Мейсън зад него.

Хокънбери се обърна.

— Искаме да вземем един грък или троянец в експедицията — осведоми го Астейг/Че. — Ще сме ви благодарни, ако ни препоръчате някого.

— Защо? — попита бившият схоластик. — Искам да кажа, защо ви е да водите човек от бронзовата епоха? Човек, живял и умрял шест хиляди години преди времето на Земята, на която отивате?

— Имаме си основания — отвърна премиер интеграторът. — Без да се замисляте, кого бихте предложили за това пътуване?

„Елена Троянска — помисли си Хокънбери. — Дайте ни стаята за младоженци и експедицията ще е адски приятна“. Опита си да си представи секса с Елена в безтегловност. Главоболието му попречи.

— Воин ли ви трябва? Герой?

— Не е задължително — каза генерал Бех бин Адее. — Взимаме сто наши бойци. Просто някой от епохата на Троянската война, който може да се окаже от полза.

„Елена Троянска — пак си помисли той. — Тя има страхотен…“

Поклати глава и каза:

— Очевидният избор пада върху Ахил. Нали знаете, той е неуязвим.