Дан Симънс - Олимп

— Това не ми се струва голяма разлика — отбеляза Хокънбери.

— Не е — съгласи се Астейг/Че. — И в никакъв случай не обяснява увеличаването на гравитационното притегляне с почти петдесет и шест процента.

— Гравитацията е и ускорение — произнесе напевно Чо Ли.

Сега вече напълно бяха успели да го объркат. Беше дошъл тук да научи за предстоящия полет до Земята и защо искат да участва, а не да му четат лекции като на особено тъп осмокласник.

— Значи те… добре де, някой, не боговете, е променил гравитацията на Марс — каза Хокънбери. — И вие смятате, че това е изключително важно.

— Наистина е изключително важно, доктор Хокънбери — потвърди Астейг/Че. — Онзи, който е променил гравитацията на Марс, е господар на квантовата гравитация. Дупките — както бяха наречени — са квантови тунели, които огъват и променят гравитацията.

— Червееви дупки. Знам за тях. — „От Стартрек“ — помисли си той, но не го каза. — Черни дупки — прибави схоластикът. — И бели дупки. — С това изчерпи целия си речник по темата. Даже скарани с естествените науки типове като доктор Хокънбери в края на XX век знаеха, че вселената е пълна с червееви дупки, свързващи далечни места в тая и други галактики, и че за да преминеш през червеева дупка, влизаш през черна дупка и излизаш през бяла. Или може би обратното.

Астейг/Че поклати глава, с което пак му напомни за Манмът.

— Не са червееви дупки. Изглежда, че постчовеците в земна орбита са използвали черни дупки, за да отворят съвсем временни червееви дупки, но Дупките — а между Марс и Илион е останала само една, другите се дестабилизираха и се разпаднаха — не са червееви.

— Ще загинете, ако се опитате да минете през червеева или черна дупка — прибави Чо Ли.

— Ще се спагетифицирате — обади се генерал Бех бин Адее.

— Спагетифициране означава… — започна Ретроград Синопесен.

— Схващам идеята — прекъсна го Хокънбери. — Значи тая употреба на квантовата гравитация и тия квантови Дупки правят противника много по-страшен, отколкото сте си мислили.

— Да — потвърди Астейг/Че.

— И отивате с тоя голям космически кораб на Земята, за да откриете кой е създал тия Дупки, тераформирал е Марс и сигурно е създал самите богове.

— Да.

— И искате да дойда с вас.

— Да.

— Защо? — попита Хокънбери. — С какво мога да допринеса за… — Той млъкна и докосна издутината под туниката си, тежкия кръг на гърдите си. — С телепортаторния медальон!

— Да — за пореден път каза Астейг/Че.

— Когато пристигнахте, ви дадох медальона за шест дни. Беше ме страх, че няма да ми го върнете. Вие подложихте на изследвания и мен… кръв, ДНК, всичко. Вече би трябвало да сте произвели хиляди телепортаторни медальони.

— Ако бяхме способни да произведем десетина… пет-шест… поне още един, войната с боговете щеше да е свършила и Олимп щеше да е превзет — изръмжа генерал Бех бин Адее.

— Не сме в състояние да произвеждаме телепортаторни устройства — заяви Чо Ли.

— Защо? — Хокънбери умираше от главоболие.

— Телепортаторният медальон е пригоден за вашия ум и тяло — поясни Астейг/Че със своя мелодичен глас ала Джеймс Мейсън. — Вашият ум и тяло са били… пригодени да функционират с телепортаторния медальон.

Схоластикът се замисли. Накрая поклати глава и пак докосна тежкия уред под туниката си.

— Това е абсурдно. Това нещо си е стандартно производство. Ние схоластиците трябваше да ходим на предварително определени места, за да се върнем на Олимп — боговете ни телепортираха обратно. Нещо от рода на „телепортирай ме, Скоти“, ако разбирате какво искам да кажа, само че вие не разбирате.

— Напротив, отлично разбираме — възрази трансформерът с тънките паякови крака. — Обожавам този сериал. Имам на запис всички епизоди. Особено първите серии… Винаги съм се питал дали между капитан Кърк и господин Спок не е имало някаква скрита физическа и любовна връзка.

Хокънбери понечи да отговори, после се отказа.

— Вижте — рече накрая, — богинята Афродита ми даде тоя телепортаторен медальон, за да шпионирам Атина, която искаше да убие. Обаче това беше девет години след като започнах работа като схоластик и сновях между Олимп и Илион. Как може тялото ми да е било „пригодено“ да функционира с медальона, когато никой не е можел да знае, че… — Хокънбери млъкна. Под главоболието му се промъкваше едва долавящо се гадене. Зачуди се дали въздухът в тоя син балон е чист.

— Вие още отначало сте били… реконструиран… да функционирате с телепортаторния медальон — каза Астейг/Че. — Също както боговете са създадени да се телепортират сами. Убедени сме в това. Може би отговорът на загадката е на Земята или в земна орбита на едно от стотиците хиляди постчовешки орбитални устройства и градове.