Дан Симънс - Олимп

— Боговете използват съвсем нищожна част от квантовата енергия, за да си играят на Марс и в Илион. Според нас те не разбират техниката, която стои зад тяхното могъщество. Тя им е… дадена назаем.

— От кого? — Хокънбери изведнъж усети, че е страшно жаден, и се зачуди дали моравеките имат човешка храна и напитки в херметизирания си балон.

— Тъкмо това отиваме да узнаем на Земята — отвърна Астейг/Че.

— Защо с космически кораб?

— Моля? — попита Чо Ли. — Как иначе да летим между планетите?

— По същия начин, по който нападнахте Марс. През Дупките.

Астейг/Че поклати глава почти като Манмът.

— Между Марс и Земята няма квантови тунели.

— Но вие сте пробили свои Дупки, за да дойдете от космоса на Юпитер и Астероидния пояс, нали? — попита Хокънбери. Болеше го главата. — Защо не го направите пак?

— Манмът успя да постави нашия транспондер точно в центъра на квантовия поток на Олимп — поясни Чо Ли. — Сега нямаме свой агент на Земята или в близка земна орбита, за да направи същото. Това е една от целите на нашата мисия. Ще вземем на кораба подобен, макар и осъвременен транспондер.

Схоластикът кимна, но не беше съвсем сигурен за какво изразява съгласие.

Астейг/Че се наведе над масата.

— Доктор Хокънбери, може ли да се опитам да ви дам представа защо се ужасяваме от тази лекомислена употреба на квантова енергия?

— Моля. — „Какви обноски“, помисли си Хокънбери. Май прекалено отдавна живееше сред троянски и гръцки герои.

— Забелязахте ли нещо в гравитацията на Олимп и изобщо Марс по време на повече от деветгодишното си сноване до Илион и обратно, господин докторе?

— Ами… да, естествено… винаги съм се чувствал малко по-леко на Олимп. Още преди да разбера, че съм на Марс, с други думи, едва след като се появихте вие. И какво от това? Не е ли нормално? Марс има по-слаба гравитация от Земята, нали?

— Много по-слаба — включи се Чо Ли с глас като свирукане. Свирката на Пан. Сирингата на Пан. — Тя е приблизително триста седемдесет и два километра в секунда в секунда.

— Моля?

— Трийсет и осем процента от гравитационното поле на Земята — намеси се Ретроград Синопесен. — И вие ежедневно сте се движили, всъщност сте се телепортирали между гравитацията на Земята и Олимп. Забелязахте ли шейсет и два процентовата разлика в гравитацията, доктор Хокънбери?

— Моля, наричайте ме Томас — опита се да спечели време той. „Шейсет и два процентова разлика ли? Направо ще летя като балон на Марс… мога да прескачам по двайсет метра наведнъж. Глупости“.

— Не сте забелязали тази гравитационна разлика — заяви Астейг/Че.

— Наистина не съм — призна Хокънбери. На връщане към Олимп винаги му бе малко по-лесно след целодневно наблюдение на Троянската война — и не само на планината, но и в казармата на схоластиците в подножието на върха. Малко по-лесно — малко по-леко при ходене и носене на товар — обаче шейсет и два процентова разлика? В никакъв случай. — Имаше разлика, но не толкова сериозна.

— Не сте забелязали сериозна разлика, доктор Хокънбери, защото гравитацията на Марс, където сте живели през последните десет години и където ние воюваме през последните осем стандартни земни месеца, е деветдесет и три цяло осемстотин двайсет и една от земната.

Хокънбери за миг обмисли тази информация, после попита:

— И какво от това? Боговете са променили гравитацията, когато са създали въздух и океани. В края на краищата нали са богове ?

— Наистина са нещо, но не са такива, каквито изглеждат — отвърна Астейг/Че.

— Толкова ли е важна промяната на планетна гравитация?

Последва мълчание и въпреки че не видя никой от моравеките да обръща глава, очи или каквото и да било друго, за да погледне другарите си, Хокънбери имаше усещането, че всички комуникират по една или друга радиочестота. „Как да обясним на тоя идиотски човек?“

Накрая се обади Сума IV, високият ганимедец.

— Много е важна.

— По-важна даже от тераформирането на свят като някогашния Марс за по-малко от век и половина — мелодично се включи Чо Ли. — Което е невъзможно.

— Гравитацията е равна на масата — каза Ретроград Синопесен.

— Нима? — Хокънбери разбра, че въпросът му звучи тъпо, ала не го интересуваше. — Винаги съм си мислил, че тя държи нещата долу.

— Гравитацията е въздействието на масата върху пространство-времето — продължи сребристият паяк. — Сегашният Марс е три цяло деветдесет и шест пъти плътността на водата. Предишният Марс, нетераформираният свят, който наблюдавахме допреди не много повече от век, беше три цяло деветдесет и четири пъти плътността на водата.