Дан Симънс - Олимп

Ахил цяла сутрин чака да се появи Агамемнон с тъпия си брат Менелай, да доведат верните си мъже и да опитат да си възвърнат командването на ахейската войска и пак да превърнат войната в бой между смъртни, като се сприятелят с коварните богове, ала до тоя момент кучеокият бивш главнокомандващ със сърце на сърна не се е показал. Ахил е решил да го убие, когато се опита да вдигне бунт. Него, неговия риж брат Менелай и абсолютно всеки, който последва примера на двамата Атриди. Вестта, че в родните градове няма жива душа, убеден е Ахил, е просто измама на Агамемнон, за да вдигне неспокойните и страхливи ахейци на бунт.

Затова когато моравекският главен центурион Меп Аху, бодливият астровек, командващ артилерията и енергийното бомбардиране, вдига поглед от картата под копринения заслон и съобщава, че с бинокулярния си визьор е регистрирал странна наглед войска да минава през Дупката откъм Илион, Ахил не е изненадан.

Но след няколко минути се изненадва. Защото Одисей, човекът с най-остро зрение от командната група под плющящия навес, казва:

— Това са жени. Троянки.

— Амазонки, така ли? — пита мъжеубиецът и излиза под слънцето на Олимп.

Преди час Несторовият син Антилох, стар другар на Ахил от безчет походи, пристигна в лагера на колесница и съобщи на всички за идването на тринайсетте амазонки и клетвата на Пентезилея да убие Ахил в единоборство. Бързоногият мъжеубиец спокойно се засмя и показа идеалните си зъби. Беше победил хиляди троянци и десетки богове и нямаше да се уплаши от женски заплахи.

Одисей поклаща глава.

— Тия жени са поне двеста и всички са с неподходящи доспехи, сине Пелеев. Не са амазонки. Прекалено са дебели, ниски, стари, някои са почти хроми.

— Май с всеки ден потъваме във все по-дълбоко безумие — измърморва киселият Диомед, Тидеевият син, царят на Аргос.

— Да пратя ли часовите, знатни Ахиле? — пита копелето Тевкър, стрелец и природен брат на Големия Аякс. — Да им наредя ли да пресрещнат тия жени, каквато и да е глупавата им цел, и да ги отпратят при тъкачните им станове?

— Не — спира го Ахил. — Да идем да видим какво води първите жени, влезли през Дупката към Олимп, в ахейския лагер.

— Може да търсят Еней и своите троянски съпрузи на много левги наляво от нас — предполага Големия Аякс, Аякс Теламонов, вожд на войската от Саламин, която в тая марсианска утрин държи левия фланг на мирмидонците.

— Възможно е. — Ахил изглежда развеселен и малко ядосан, ала не и убеден. Излиза под слабото слънце и повежда групата ахейски царе, вождове, водачи и техните най-верни бойци.

Наистина се оказва сбирщина троянки. Когато стигат на стотина метра от тях, Ахил спира със своите петдесетина герои и зачаква вдигащата викове и дрънчене женска паплач да се приближи. За ушите на бързоногия мъжеубиец те крякат като гъски.

— Виждаш ли някоя благородна сред жените? — пита Пелеевият син остроокия Одисей, докато чакат трополящата орда да измине последните сто метра червена марсианска земя, която ги разделя. — Съпруги или щерки на герои? Андромаха, Елена, дивооката Касандра, Медесикаста или многоуважаемата Кастианира?

— Не — бързо отвръща хитроумният цар. — Нито една достойна, ни по рождение, ни по мъж. Познавам само Хиподамия, оная едрата с копието и стария продълговат щит, какъвто носи Големия Аякс, и то само защото веднъж ми гостува в Итака със съпруга си, троянския пътешественик Тисифон. Пенелопа я разведе из нашите градини, обаче по-късно ми каза, че била кисела като зелен нар и не се радвала на красотата.

— Е, самата тя също не е красавица — отбелязва Ахил, който вече ясно вижда жените. — Филоктете, иди ги спри и ги питай какво правят тук на нашето бойно поле с боговете.

— Налага ли се, сине Пелеев? — изхленчва старият стрелец. — След клеветата, която вчера се разнесе за мен на Парисовото погребение, мисля, че не бива тъкмо аз да…

Ахил се обръща и го кара да млъкне с укоризнен поглед.

— Аз ще дойда с теб да те държа за ръка — избуботва Големия Аякс. — Ела с нас, Тевкре. Двама стрелци и един копиеносец би трябвало да се справят с тая сган, даже жените да се окажат по-грозни, отколкото ми изглеждат оттук.

Тримата се отдалечават от групата на Ахил.

После всичко се случва страшно бързо.

Филоктет, Тевкър и Големия Аякс спират на двайсетина крачки от неравните редици на очевидно задъханите жени и бившият тесалийски вожд и изгнаник пристъпва напред, стиснал легендарния лък на Херакъл в лявата си ръка и вдигнал десницата си в знак на мир.