Дан Симънс - Олимп

— Ти си стар — изсумтя тя. — Стар, покрит с белези и побелял. Защо да избирам старец вместо този изпълнен с живот младеж? — Тя погали бедрото и отпуснатия пенис на очевидно хипнотизирания и неподвижен по-млад Одисей.

— Защото този Одисей няма да те напусне през вратата на Калаби-Яу след седмица, месец или осем години, както ще стори младият — каза Никой. — И защото този Одисей те обича.

Сикоракса издаде задавен звук, който приличаше на ръмжене. Калибан го повтори като ехо.

Никой бръкна под туниката си и извади тежкия пистолет, който бе скрил под широкия пояс на кръста си.

Вещицата спря да крачи и севтренчи в него.

— Не си помисляй, че с това нещо можеш да нараниш мен .

— Не съм го донесъл да наранявам теб — каза Никой.

Тя стрелна с виолетовия си поглед замръзналия млад Одисей.

— Да не си полудял? Знаеш ли каква бъркотия ще предизвика това на квантово ниво? Играеш си с хаоса дори само като си мислиш за подобни неща. Ще разрушиш цикъла, който върви по хиляди нишки от хиляди…

— Който върви прекалено дълго — каза Никой. И стреля шест пъти. Всеки изстрел сякаш бе по-гръмък от предишния. Шестте тежки куршума се забиха в голия Одисей, разкъсаха гръдния му кош, направиха на пихтия сърцето му, улучиха го точно между очите.

Тялото на младия мъж се тресеше от ударите, после се свлече на пода, като остави червени следи по копринените възглавници и растяща локва кръв върху мраморните плочи.

— Решавай — каза Никой.

Не зная дали се телепортирах сам чрез собствената си вградена способност, или просто защото държах Хефест за ръкава, докато той се телепортираше. Няма значение. Тук съм.

Тук, в дома на Одисей. Някакво куче лае като полудяло, докато заедно с Хефест и Ахил изникваме от нищото, но само един поглед на нахлупилия кървавия си шлем мъжеубиец е достатъчен и песът с вой побягва през двора, подвил опашка.

Намираме се в преддверието на голямата зала за пиршества в Одисеевия дом на остров Итака. Над постройката и двора бръмчи някакво силово поле. Край дългата маса в залата не се излежават нахални кандидати, няма тръпнеща Пенелопа, няма го безсилния Телемах с неговите заговори, слуги не сноват напред-назад и не пилеят храната и виното на отсъстващия Одисей за мързеливите нехранимайковци. Помещението обаче изглежда така, сякаш Избиването на женихите вече се е случило — столовете са преобърнати, огромният гоблен на стената е скъсан и лежи върху масата и пода, напоен с разляно червено вино, и дори огромният лък на Одисей — онзи, който според легендата може да бъде опънат единствено от него и който е толкова прекрасен и уникален, че героят е решил да не го взима със себе си в похода срещу Троя — сега лежи на каменния под насред купчина от прочутите Одисееви назъбени стрели за лов.

Зевс рязко се извърта. Облечен е в същите меки одежди, които носеше на олимпийския трон, но сега не е толкова огромен. Но макар и да се е свил, за да се побере в помещението, си остава два пъти по-висок от Ахил.

Бързоногият мъжеубиец ни прави знак да останем назад, вдига щита, вади меча си и пристъпва в залата.

— Сине мой — прогърмява Гръмовержецът, — спести ми детския си гняв. Нима искаш с един ужасен удар да извършиш богоубийство, тираноубийство и отцеубийство едновременно?

Ахил продължава напред, докато не застава срещу Зевс от другата страна на широката маса.

— Бий се, старче.

Зевс продължава да се усмихва — изобщо не изглежда разтревожен.

— Помисли, бързоноги Ахиле. Поне веднъж използвай мозъка си вместо мускулите или хуя си. Да не би да искаш този безполезен инвалид да седне на златния олимпийски трон? — Зевс кима към Хефест, който стои безмълвно на входа до мен.

Ахил не обръща глава.

— Поне веднъж помисли — повтаря Зевс и дълбокият му глас кара керамичните съдове в съседната кухня да задрънчат. — Ела при мен, синко мой Ахиле. Стани едно с всепроникващото присъствие на Зевс, бащата на всички богове. Обединени, баща и син, безсмъртен и безсмъртен, двата могъщи духа ще се смесят и ще породят трети, по-могъщ от всеки от тях поотделно — ще се съберат в триединство Баща, Син и света воля, ще властваме над света и над Троя и ще пратим завинаги титаните в ямата им.

— Бий се, дърти свиноебецо — казва Ахил.

Широкото лице на Зевс сменя няколко нюанса на червеното.

— Отвратително създание! Дори и лишен от властта си над стихиите, пак ще те смажа!

Гръмовержецът сграбчва дългата маса за ръба и я преобръща във въздуха. Четири и половина метра тежки дъски и греди политат към главата на Ахил. Човекът се навежда ниско и масата се разбива в стената зад него, унищожава стенописа и хвърля трески навсякъде.