Дан Симънс - Олимп

Виждам, че това е Хефест, брадатият бог-джудже на огъня, Главният майстор на Зевс и олимпийските богове. На тревата зад него се търкалят някакви подобни на железни гюлета неща.

— Какво правиш тук, Хокънбери? — озъбва ми се чорлавият бог. Макар да е джудже за останалите олимпийци, е по-висок от мен с цели тридесет сантиметра.

— Как успя да ме видиш? — успявам да измъдря. Виждам, че на трийсетина метра от мен Кронос като че ли е убил Аполон с огромната си сопа. Приличащото на буреносен облак същество, носещо се над Залата на боговете, сякаш се разтваря в духащите около върха на Олимп ветрове.

Хефест се изсмива и потупва някакво устройство от стъкло и бронз, което се мотае на гърдите му наред със стотици други мънички джунджурии.

— Разбира се, че можех да те виждам. Както и Зевс. Нали затова ме накара да те направя , Хокънбери. Целият замисъл бе днешното му издигане като Върховно божество да бъде наблюдавано — при това наблюдавано от някой, който би могъл да го опише адски добре . Нали знаеш, всички тук сме постписмени.

Преди да успея да помръдна или да кажа нещо, Хефест сграбчва тежкия телепортаторен медальон, отскубва го от шията ми — къса верижката — и го прави на сол с яката си ръка с къси дебели месести пръсти.

„О, Боже всемогъщи, Христе, о, не…“ — успявам да помисля, докато богът на огъня отваря стиснатия си юмрук, колкото да изсипе парчетата злато в широко отворения джоб на гърдите си.

— Не се насирай от страх, Хокънбери — изсмива се той. — Това нещо никога не е работило. Не виждаш ли — няма никакъв шибан механизъм ! Само циферблата, да си го връткаш напред-назад. Това винаги си е било проста залъгалка.

— Работеше… винаги е… дойдох от… използвах го да…

— Не, не си — казва Хефест. — Конструирах те с необходими за квантовото телепортиране наногени. Като нас, боговете. Просто не трябваше да го знаеш, докато не му дойде времето. Само дето Афродита много бързо сгази лука — даде ти фалшивия медальон, за да те използва в заговора си за убийството на Атина.

Оглеждам се обезумял. Голямата зала на боговете се е срутила. Сред съборените колони играят пламъци. Битката се е разгоряла навсякъде, но върхът се опразва — все повече и повече богове си обират крушите и се мъчат да се скрият някъде по Илион-Земя. Тук-там се отварят брана-дупки и титаните заедно с чудовищните същества се впускат да преследват бягащите богове. Съществото-Буреносен облак, което бе изтръгнало покрива и горните три етажа на Голямата зала, е изчезнало.

— Трябва да ми помогнеш да спася гърците — казвам и едва сега усещам, че зъбите ми тракат.

Хефест отново се изсмива и търка с опакото на покритата си със сажди ръка мръсната си уста.

— Вече опразних тази шибана Илион-историческа Земя от всички други хора — казва той. — Защо да спасявам гърците? Или пък троянците? Да са направили нещо за мен напоследък? Е, ще ми трябват малко хора там долу да ме почитат, когато след няколко дни заема трона на Олимп…

Зяпвам го. В момента мога само това.

— Ти си премахнал хората? Ти си сложил населението на Илион-Земя в синия лъч от Делфи?

— Че кой друг, мамка му? Зевс ли? С техническия си гений, дето го няма? — Хефест поклаща глава. Братята-титани Кронос, Япет, Хиперион, Крий, Кой и Океан вървят към нас. Целите са покрити със златната кръв на боговете.

Внезапно от горящите развалини се появява Ахил. Облечен е в златната си броня, прекрасният му щит също е опетнен от кръвта на безсмъртните, дългият му меч е изваден, очите му се взират почти безумно изпод изцапания със сажди и мръсотия златен шлем.

— Зевс избяга! — крещи той на Хефест, без да ми обръща внимание.

— Разбира се — отговаря богът на огъня. — Да не би да очакваш да се помотава тук и да чака Демогоргон да го замъкне в Тартара?

— Не мога да открия местоположението му на локатора на холобасейна! — крещи Ахил. — Принудих Диона, майката на Афродита, да ми помогне. Тя каза, че можела да го открие във всяка точка на вселената. Провали се и я разфасовах. Къде е той?

Хефест се усмихва.

— Бързоноги мъжеубиецо, помниш ли онова място, където Зевс остана скрит от очите на всички, когато Хера искаше да го изчука и да го приспи за цяла вечност?

Ахил сграбчва бога на огъня за рамото и почти го повдига от земята.

— Домът на Одисей! Закарай ме там! Веднага!

Очите на Хефест се свиват в цепки, в които не се чете и капка веселост.

— Не се опитвай да заповядваш на бъдещия господар на Олимп, смъртни. Сингуларност като теб трябва да се отнася с повече уважение към висшестоящите.