Дан Симънс - Олимп

— Как така сме като братя? — успява да изрече царят на мирмидонците. Ако се наложи да пусне божествения ковач, ще трябва да забие богоубийствения кинжал на Атина под брадичката и в черепа му, да набучи на шиш мозъка му и да го изтръгне като риба, набучена на копие и извадена от ручей.

— Когато бях запратен в морето скоро след Промяната, Океановата щерка Евринома и твоята майка Тетида ме поеха в скутовете си — поясни богът. — Щях да се удавя, ако майка ти, милата Тетида, дъщеря на Нерей, не се беше погрижила за мен. Ние сме като братя.

Ахил се колебае.

— Даже повече от братя — пъшка Хефест. — Ние сме съюзници.

Мъжеубиецът не отговаря, за да не разкрие слабостта си.

— Съюзници! — извиква майсторът на боговете; ребрата му пращят едно след друго като фиданки на студа. — Любимата ми майка Хера мрази оная развратна кучка Афродита, която е твой враг. Моята възлюбена Атина те е пратила с тая задача, казваш, и аз с готовност ще ти помогна да я изпълниш.

— Заведи ме при лечебните вани — успява да каже Ахил.

— При лечебните вани ли? — Ахейският цар поотпуска хватката и Хефест дълбоко въздъхва. — Там ще те открият, сине на Пелей и Тетида. Олимп е в хаос, бушува гражданска война — Зевс е изчезнал, — обаче при лечебните вани има охрана. Още не се е стъмнило. Ела в моя дом, яж, пий, почини си, и през нощта ще те заведа право при лечебните вани, когато там са само чудовищният Лечител и неколцина сънени стражи.

„Храна?“ — мисли си Ахил. Вярно, разбира той, едва ли ще може да се бие, камо ли да заповяда на други да съживят Пентезилея, ако скоро не хапне нещо.

— Добре — изсумтява мъжеубиецът, освобождава брадатия бог и затъква камата от Атина в пояса си. — Заведи ме в дома си на върха на Олимп. Обаче без номера.

— Без номера — изръмжава Хефест, мръщи се и опипва натъртените си и счупени ребра. — Обаче към безсмъртните не бива да се отнасят по тоя начин. Дай ми ръка и ще се телепортираме.

— Един момент — спирало Ахил. Едва успява да вдигне на рамото си тялото на Пентезилея, толкова е слаб. — Добре — казва после и стиска косматата ръка на бога. — Можем да тръгваме.

Войниксите атакуваха малко след полунощ.

След като помогна с готвенето и сервирането на вечерята, Ада се включи в тежката работа по укрепване на защитата на Ардис Хол. Въпреки настояванията на Пиън, Лоус, Петър и Айсис, които знаеха, че е бременна, тя остана навън на студа и под лекия сняг и помогна в изкопаването на рововете на трийсетина метра навътре от палисадата. Идеята бяха дали Харман и Деймън — ровове, пълни с безценната газ за фенерите им, която трябваше да се възпламени, ако войниксите успеят да пробият оградата — и на Ада й се искаше двамата да са тук, за да участват в изкопаването им.

Пръстта беше замръзнала, а тя бе прекалено уморена дори само да пробие повърхността, въпреки че бе взела една от най-острите лопати. Това толкова много я ядосваше, че трябваше да бърше сълзите и сополите си, докато чакаше Греоги и Ем да пробиват замръзналата почва, за да може тя да я изрива. За щастие бе тъмно и никой не я гледаше. Ако я видеха, че плаче, от срам щеше да се разциври на глас. Когато Петър излезе от коридора, където довършваше защитните приготовления на първия етаж, и пак я помоли да се прибере, тя откровено му отговори, че й харесва да работи с другите. Физическият труд и човешката близост й действали добре и не й позволявали да мисли за Харман, така му каза. И това си беше самата истина.

Някъде след десет вечерта най-после изкопаха рововете. Те бяха примитивни, меко казано — широки метър и половина и около половин дълбоки, облицовани с найлонови чували, донесени от Чом през предишните седмици. В коридора бяха натрупани скъпоценните кутии газ — Харман го наричаше „керосин“, — готови да ги изнесат, да ги излеят и да ги запалят, ако се наложеше защитниците на палисадата да отстъпят.

— Какво ще стане, след като за няколко минути изхабим газта си за една година? — бе попитала Ана.

— Ще седим на тъмно — гласеше отговорът на Ада. — Обаче ще сме живи.

Всъщност и тя имаше възражения срещу тая мярка. Съмняваше се, че ако войниксите преодолеят външните укрепления, някаква си огнена стена ще ги спре, даже да имаха време да я запалят. Харман и Деймън бяха участвали в скицирането на планове за укрепване на входовете на Ардис и монтиране на тежки капаци на всички прозорци на първия и втория етаж — работата продължаваше вече трети ден и според Петър почти приключваше, — ала Ада хранеше съмнения и за тая отбранителна линия.