Дан Симънс - Олимп

— Заведи ни при братовата ми шатра на пясъка, сине Дуейнов — нарежда ахеецът.

Хокънбери поклаща глава.

— От няколко месеца не съм използвал телепортаторния медальон, Атриде. Моравеките ми обясниха, че боговете могат да ме проследяват в нещо, наречено Планково пространство в матрицата на Калаби-Яу — проследяват ме в празнотата, през която пътуват боговете. Аз ги предадох и те ще ме убият, ако пак се телепортирам.

Менелай се усмихва, вдига меча и боцва с острия връх шкембето на Хокънбери. През туниката потича кръв.

— Ако не го направиш, аз ще те убия веднага, свински задник такъв. Бавно ще те изкормям, докато не умреш.

Елена слага ръка на рамото на Хокънбери.

— Погледни сражението зад стената, приятелю. Тая нощ всички богове са заети с кръвопролитие. Ето, виж как Атина отстъпва със своите фурии! Виж как могъщият Аполон сее смърт в оттеглящите се гръцки редици от колесницата си. Никой няма да те забележи, ако се телепортираш, Хокънбери.

Мекушавият наглед мъж прехапва долната си устна и пак се вторачва в битката — троянските защитници очевидно имат превес и през тайните изходи и вратите около Скейските порти се изсипват още воини — Ада вижда Хектор, който най-после е дошъл да поведе елитните си бойци.

— Добре — съгласява се Хокънбери. — Обаче мога да ви телепортирам само един по един.

— Ще ни пренесеш двамата едновременно — изсумтява Менелай.

Дребният мъж поклаща глава.

— Не мога. Не знам защо, но медальонът ми позволява да телепортирам само по още един човек, с когото съм в допир. Щом си ме спомняш с Ахил и Хектор, ще си спомниш също, че винаги първо телепортирах единия и след няколко секунди се връщах за другия.

— Вярно е, съпруже — потвърждава хубавицата. — Лично съм го виждала.

— Тогава първо пренеси Елена — нарежда Атридът. — При Агамемноновата шатра на плажа, където са изтеглени черните кораби. — От улицата под тях се разнасят викове и тримата се отдръпват от ръба на разрушената площадка.

Елена се засмива.

— Скъпи Менелае, съпруже, не мога да отида първа. Аз съм най-мразената жена в паметта на аргивците и ахейците. Даже през няколкото секунди, които ще са нужни на моя приятел Хок-ън-бе-рииии да се върне тук и да те пренесе, Агамемноновите стражи или другите гърци ще ме познаят и ще ме нанижат на десетки копия. Ти трябва да отидеш пръв. Нямам друг защитник освен теб.

Той кимва и хваща Хокънбери за голото гърло.

— Използвай медальона си… веднага .

— Ще ме оставиш ли жив, ако го сторя? — пита Хокънбери, преди да докосне златния кръг. — Ще ме пуснеш ли?

— Естествено — изсумтява Менелай, ала даже Ада вижда погледа, който хвърля на Елена.

— Имаш думата ми, че моят съпруг няма да ти стори зло — обещава хубавицата. — Хайде, бързо се телепортирай. Струва ми се, че чувам стъпки по стълбището.

Хокънбери стиска златния медальон, затваря очи, завърта нещо на повърхността му и двамата със спартанския цар изчезват с тихо изплющяване на нахлуващ въздух.

Ада остава сама с Елена Троянска на разрушената площадка. Вятърът се усилва, тихо засвирва сред зидарията и донася виковете на отстъпващите гърци и преследващите ги троянци от осветеното с факли поле. Хората в града триумфират.

Хокънбери отново се появява и докосва Елена по лакътя.

— Твой ред е. Имаше право, че никой бог не ме проследи. Тая нощ всичко е в хаос. — И кимва към небето, изпълнено с пикиращи колесници и енергийни мълнии.

Поколебава се, преди да докосне медальона си.

— Сигурна ли си, че Менелай няма да ми стори зло, когато те пренеса при него?

— Да — прошепва тя. Изглежда почти разсеяна, сякаш се вслушва в стъпките на стълбището.

Ада чува само вятъра и далечните викове.

— Чакай малко, Хок-ън-бе-рииии — спира го Елена. — Трябва да ти кажа, че си добър любовник… и добър приятел. Много те обичам.

Той мъчително преглъща.

— И аз… те… обичам, Елено.

Чернокосата жена се усмихва.

— Няма да се върна при Менелай, Хок-ън-бе-рииии. Мразя го. Страх ме е от него. Никога вече няма да му се покоря.

Хокънбери премигва и поглежда далечните ахейски редици. Те се прегрупират зад укрепленията си на повече от три километра, близо до безкрайната върволица шатри и огньове. На пясъка зад нея са изтеглени безчет черни кораби.

— Ако превземат града, той ще те убие — прошепва мъжът.

— Да.

— Мога да те телепортирам на някое сигурно място.

— Вярно ли е, скъпи Хок-ън-бе-рииии, че сега целият свят е опустял? Ами големите градове? Моята Спарта? Каменистите стопанства? Одисеевият остров Итака? Златните персийски градове?