Дан Симънс - Хиперион

Или по-скоро планът на майка ми беше такова. Тя ликвидира всички налични активи седмици преди тази фраза да се превърне в буквална действителност, депозира четвърт милион марки по дългосрочни сметки в спасяващата се с бягство Банка на Пръстена и ме експедира на пътешествие до Рифкиновия атмосферен протекторат на Небесна врата, един второстепенен свят, кръжащ около звездата Вега. Още тогава онзи отровен свят притежаваше телепортаторна връзка със Слънчевата система, но аз не бях телепортиран. Не бях и сред пътниците на единствения вретенен кораб с хокингов двигател, който всяка стандартна година пътуваше до Небесна врата. Не, майка ми ме изпрати в този затънтен край на необитаемите райони с един разнебитен фазов кораб — по-бавен от светлината, със замразени ембриони на домашни животни, концентрат от портокалов сок и хранителни вируси — на пътешествие, което трая двайсет и девет бордови корабни години, с обективен време-дълг от сто шестдесет и седем стандартни години!

Майка ми смяташе, че натрупаните лихви по дългосрочните сметки щяха да бъдат достатъчни, за да се изплати семейното задължение, и може би щяха да ми позволят да живея в удобство за известно време. За пръв и последен път в живота си майка ми бе пресметнала грешно.

Кратки бележки за Небесна врата:

Кални улички, които се спускаха до конверсионните докове на станцията като белези от рани по гърба на прокажен. Сернокафяви облаци, провиснали като дрипи от разкапано зеблово небе. Някаква плетеница от безформени дървени постройки, полуизгнили още преди изобщо да са били изградени напълно, чиито прозорци без стъкла сега се взираха невиждащо в зиналите усти на своите съседи. Първозаселници, дишащи като… като човеци, предполагам… лишени от очи сакати същества с дробове, изгорени от въздушна гнилоч, поддържащи гнезда с по десетина потомци — деца, чиято кожа вече е груба, когато навършат пет стандартни години, с непрекъснато сълзящи очи от една болестотворна атмосфера, която ще ги убие, преди да са станал на четиридесет, с усмивки, белязани от кариес, с пълна с въшки мазна коса и с кървави торбички от вампирските убождания. Сияещи горди родители. Двадесет милиона от тези прокълнати отрепки, натъпкани в бордеи, залели един остров, по-малък от западната ливада на моето семейство на старата Земя, всички до един борещи се да дишат единствения годен за дишане въздух в свят, където стандартът е да вдишаш и да умреш; още по-нагъчкани в центъра на стокилометровия радиус от годна за живот атмосфера, която е била в състояние да осигурява Атмосферната генераторна станция, преди да започне да функционира зле.

Небесна врата: моят нов дом.

Майка ми не беше предвидила възможността, че всички стари земни сметки ще бъдат замразени — и впоследствие усвоени в разрастващата се икономика на Мрежата на световете. Нито пък бе запомнила, че причината, поради която хората бяха чакали хокинговия двигател, за да видят спиралния ръкав на галактиката, се състоеше в това, че при продължителния криогенен сън — за разлика от няколкото седмици или месеци, прекарани в състояние на сомния — шансовете за крайно мозъчно увреждане бяха едно на шест. Аз имах късмет. Когато бях разопакован на Небесна врата и изпратен да копая киселинни канали извън обезопасения периметър, бях претърпял само мозъчна злополука — инсулт. Физически бях в състояние да работя в калните ями след няколко местни седмици. Умствено имаше много да се желае.

Лявата страна на мозъка ми бе затворена като излязъл от строя отсек на разхерметизиран вретенен кораб, чиито херметически врати са оставили обречените отделения отворени за вакуума. Все още бях в състояние да разсъждавам. Контролът над дясната страна на тялото ми скоро бе възстановен. Само езиковите ми центрове бяха увредени, без възможност лесно да се оправят. Прекрасният органичен компютър, заложен в черепа ми, беше изпразнил езиковото си съдържание като сбъркана програма. Дясната половина не беше съвсем без език — но само най-емоционално натоварените звена за комуникация можеха да се съхраняват в това полукълбо на чувствата, като езикът ми по това време бе сведен до девет думи. (Това, както научих по-късно, било нещо изключително, много от засегнатите от мозъчен кръвоизлив остават само с по две-три.) Ето за сведение пълния ми речник от думи, с които можех да боравя: еба, сера, лайно, шибан, пикня, путка, задник, пиш-пиш и а-а. Един бърз анализ би показал известно излишество в случая. Имах на разположение седем съществителни, които означаваха горе-долу едно и също нещо; две от съществителните можеха да се използват и като глаголи. Бях запазил два безспорни глагола и едно прилагателно, което можеше да се използва и като ругатня. Новата ми езикова вселена се състоеше от седем двусрични думи и две повторителни словосъчетания от бебешкия език. Моята арена на литературно изразяване предлагаше четири пътя към темата за отделянето, две думи от човешката анатомия и едно описание на коитус.