Дан Симънс - Хиперион

Той знаеше, че любопитството лесно можеше да бъде преодоляно в моменти на стрес, но разчиташе на това, че една полувоенизирана, полуфеодална цивилизация, тази на прокудените, е силно свързана с отмъщението. При положение че във всяко друго отношение нещата бяха равни, без каквато и да било възможност той да им навреди повече и с почти никакъв шанс да избяга, изглежда, полковник Федман Касад се бе превърнал в основен кандидат за някоя от техните дисекционни маси. Той се надяваше да е така. Касад погледна предния видеоекран, намръщи се и разхлаби коланите си, за да може да погледне навън през мехура над главата си. Корабът подскачаше, но не така бясно, както преди. Планетата изглеждаше по-близо — едно полукълбо изпълваше полезрението, „над“ него, — но той нямаше никаква представа, на какво разстояние от атмосферата е главоногото. Не можеше да разчете нищо от датчиците. Можеше само да предполага какво е било орбиталното им ускорение и колко силен би бил ударът при навлизане в атмосферата. От единствения продължителен поглед, който бе хвърлил от развалините на „Мерик“, можеше да предпредполага, че те са много близо, вероятно само на петстотин-шестотин километра над повърхността, и в нещо като паркингова орбита, която, както знаеше, предшестваше изстрелването на спускателните кораби. Касад се опита да избърше лице и се намръщи, когато върховете на облечените му в хлабави ръкавици пръсти се допряха до визьора. Беше уморен. По дяволите, едва преди няколко часа се намираше в сомния, а само една-две корабни седмици преди това почти със сигурност беше физически мъртъв.

Чудеше се дали светът под него е Хиперион, или Гардън; не бе ходил на никой от тях, но знаеше, че Гардън е по-населен, по-близо до превръщането му в колония на Хегемонията. Надяваше се да е Гардън.

Фотонният кораб пусна три щурмови катера. Касад ясно ги видя, преди да излязат извън панорамния обхват на задната камера. Той взе да натиска лостовете за управление на двигателя, докато му се стори, че корабът сякаш започна да подскача по-бързо към стената от планета отгоре. Нямаше кой знае какво повече да направи.

Главоногото се добра до атмосферата, преди трите щурмови катера на прокудените да го настигнат. Несъмнено бяха въоръжени и се намираха в обсега за стрелба, но някой от командната мрежа сигурно е бил любопитен. Или бесен.

Главоногото на Касад изобщо не беше аеродинамично. Подобно на повечето летателни средства от клас кораб-кораб то бе в състояние да се справи с планетни атмосфери, но беше обречено, ако се гмурнеше прекалено надълбоко в гравитационния кладенец. Касад видя червения сигнал за навлизане в атмосферата, чу нарастването на йоните в действащите радиоканали и изведнъж си помисли дали това е чак толкова добра идея. Атмосферната тяга стабилизира главоногото и Касад почувства първото предварително напрежение от гравитацията, докато претърсваше конзолата и облегалките на командното кресло за мрежата за управление, молейки се да е там. Някакъв видеоекран, пълен с атмосферни смущения, показа един от спускателните кораби, който изпускаше синя плазмена опашка и намаляваше ускорението си. Илюзията, която се създаваше, бе подобна на наблюдаваната, когато парашутист гледа как друг отваря парашута си или задейства спирателното си устройство; щурмовият катер сякаш изведнъж започна да се изкачва нагоре.

Касад имаше други грижи. Изглежда, нямаше никакво видимо катапултиращо устройство, никаква изхвърляща апаратура. Всяка военна космическа совалка притежаваше някакво устройство за навлизане в атмосферата — това бе обичай, който съществуваше от близо осем века, от времето, когато цялото царство на космическите полети се е състояло само от пробни екскурзии малко над повърхността на атмосферата на старата Земя. Совалка от клас кораб-кораб вероятно никога не би имала нужда от планетарно катапултиращо устройство, но стародавните страхове, записани в древните правилници, имаха склонност да отмират трудно.

Или поне на теория беше така. Касад не можа да открие нищо. Сега корабът се тресеше, описваше въртеливо движение около оста си и започваше сериозно да се нагрява. Касад откопча предпазните си колани и се повлече към задната част на главоногото, без дори да знае какво точно търси. Парашути? Или чифт криле? Във войсковия отсек нямаше нищо освен трупа на пилота и няколко складови отделения, не по-големи от кутия за храна. Касад проникна в тях, но откри само една медицинска аптечка. Нямаше никакви чудодейни приспособления.