Дан Симънс - Хиперион

Касад реши, че е време да престане с хипотезите и да се раздвижи. Той програмира мишката така, че хирургическите лазери да стрелят по всичко, което влезе в операционната зала, и след това се задвижи с препъващи се скокове по коридора. Придвижването в тези проклети костюми, помиели си той, бе като опитваш да ходиш в гравитационно поле, стъпил на панталоните си. Касад бе взел със себе си и двата енергийни пистолета и — тъй като не бе открил никакъв колан, нито белезници, куки, магнитни скоби или джобове по костюма, с които да ги обезопаси — сега се носеше като пиян пират от някоя холодрама с по едно оръжие във ръце, отскачайки от стена на стена. С неохота остави единия от пистолетите да се носи край него, докато се опитваше да се хване някъде. Ръкавицата му прилягаше като петнадесети номер ръкавица с един пръст на ръка втори номер. Проклетата опашка се подмяташе насам-натам, удряше се в кислородния шлем на главата му и беше в буквалния смисъл таралеж в гащите.

На два пъти се пъха в някакви цепнатини, когато видя светлини в далечината. Тъкмо бе стигнал до палубното отверстие, откъдето бе видял да се приближава главоногото, когато зави зад един ъгъл и едва не налетя на трима командоси от прокудените. Фактът, че беше облечен с техен костюм, му даде поне две секунди предимство. Той простреля от упор в шлема първата облечена в костюм фигура. Вторият мъж — или жена — изстреля яростен соничен откос покрай лявото рамо на Касад миг преди той да забие три изстрела в нагръдния щит на прокудения. Третият командос отхвръкна назад, откри три ръкохватки и изчезна зад някаква потрошена преграда, преди Касад да успее да се прицели отново. Шлемофонът му се изпълни с ругатни, команди и въпроси. Касад мълчаливо продължи преследването.

Третият прокуден щеше да избяга, ако не бе преоткрил чувството за чест и не се бе върнал, за да се бие. Касад изпита необяснимо чувство за парамнезия 14 14 Усещане, че нещо вече се е случвало в миналото — бел.прев. , когато изстреля един енергиен куршум в лявото око на мъжа от пет метра разстояние.

Трупът се преметна назад, огрян от слънчева светлина. Касад се примъкна към отвора и се взря в главоногото, швартовано на по-малко от двадесет метра от него. Това бе първият, чиста проба късмет, който му се случваше от известно време насам, помисли си той. Придвижи се с крака през празното пространство, като съзнаваше, че ако някой от главоногото или от развалините иска да го застреля, не може да направи нищо, за да му попречи. Изпита онова напрежение и повдигане на скротума, което чувстваше винаги когато беше явна мишена. Не последваха никакви изстрели. В ушите му пищяха команди и въпросителни интонации. Касад не можеше да ги разбере, не знаеше откъде идват, и, общо взето, смяташе, че е най-добре да стои настрана от разговора.

Заради неудобния костюм едва не пропусна главоногото. Помисли си, че подобна развръзка би била заслужена присъда от страна на вселената над неговите военни претенции: храбрият воин, понесъл се в близкопланетна орбита, лишен от каквито и да било системи за маневриране, от каквато и да било двигателна сила от каквато и да било реактивна маса — дори и пистолетът бе безоткатен. Щеше да свърши безполезно и безвредно като отлетял детски балон.

Касад се протегна, докато костите му изпукаха, хвана се за една антена и се придърпа с ръце до корпуса на главоногото.

Къде, но дяволите, се намираше люкът? Корпусът беше сравнително гладък за космически кораб, но бе украсен с изобилие от чертежи, преводни картинки и табелки, обясняващи, както предполагаше, равнозначните на езика на прокудените предупреждение — НЕ СТЪПВАЙ и ОПАСНО ЗА ЖИВОТА: ИЗХОДЕН ПОРТ. Не се виждаха никакви входове. Досещаше се, че на борда има прокудени — най-малкото един пилот — и че те сигурно се чудят защо завърналият се техен командос пълзи край корпуса като осакатен рак, вместо да завърти люка. Или може би знаеха защо и чакаха вътре с извадени пистолети. Във всеки случай беше очевидно, че никой няма да му отвори вратата.

„По дяволите“, помисли си Касад и стреля в един от наблюдателните мехури.

Прокудените поддържаха кораба си чист. Само няколко разпилени парченца хартия и монети изхвърчаха като гейзер навън заедно с въздуха от помещението. Касад почака, докато взривът се уталожи, и се промъкна през отвора.

Беше се озовал в палубния отсек: облицован с дълги възглавници, той приличаше много на палубния отсек на всеки спускателен кораб или АЛС 15 15 Атомно летателно средство — бел.прев. . Касад си отбеляза наум, че едно главоного вероятно побира двадесетина командоси на прокудените в пълно безвъздушно бойно снаряжение. Сега то бе празно. Отвореният люк водеше към пилотската кабина.