Дан Симънс - Хиперион

Само главният пилот беше останал на борда и бе на път да разкопчае напълно колана си, когато Касад го застреля. Той изблъска тялото в палубния отсек и се привърза към — както се надяваше — командното кресло.

През мехура над него влизаше топла слънчева светлина.

В холодрамите, които Касад бе гледал през детството си героите сякаш до един знаеха да карат скутери, космически кораби, екзотични ЕМПС-та и други странни машини, когато възникнеше такава необходимост. Касад беше обучен да борави с военни транспортни средства прости танкове и АЛС, дори и с щурмова авиация или със спускателен кораб, ако се случеше да изпадне в отчаяно положение. Озовеше ли се в беда на отклонил се военен космически кораб, което бе малко вероятно, беше в състояние да се ориентира достатъчно в командния корпус, за да може да влезе във връзка с основния компютър или да изпрати сигнал за бедствие по радиото или по векторен предавател. Седнал в командното кресло на главоногото на прокудените, Касад не виждаше никакъв изход от положението. Това не беше съвсем вярно. Той веднага разпозна жлебовете за дистанционно управление на манипулаторните механизми на главоногото и ако разполагаше с два-три часа да се огледа и да размисли, вероятно щеше да открие още няколко от лостовете за управление. Но не разполагаше с време за това. Предният екран показваше три фигури, облечени в космически костюми, които се придвижваха с подскоци към кораба, когато стреляха в движение. В рамката на холоприемника изведнъж се появи бледата, странно чужда глава на някакъв командир от прокудените. Касад чу викове от шлемофона си. Капчици пот увиснаха пред очите му и набраздиха вътрешността на визьора. Той ги изтръска, доколкото бе възможно, взря се в контролните табла и натисна няколко приличащи си повърхности. Касад знаеше, че е свършен, ако има гласово управляеми мрежи за връзка, блокиращи лостове за управление или някой подозрителен корабен компютър. Той бе премислил всичко това в мига, преди да застреля пилота, но не бе успял да измисли начин да го принуди да му се подчини или да му се довери. Не, точно така трябваше да постъпи, помисли си той и продължи да натиска други контролни повърхности.

Един от спомагателните двигатели се задейства. главоногото потегли и забуксува на швартовете си. Касад се заклати назад-напред, придържан от предпазния колан.

— По дяволите — прошепна той и това беше първият му произнесен на глас коментар, откакто бе попитал военната сестра къде ще застане на рейд корабът.

Той се наведе достатъчно напред, за да напъха облечените си в ръкавици пръсти в жлебовете на манипулаторните механизми. Четири от шестте механизма се освободиха. Един се скъса. Последният откъсна едно голямо парче от шпангоута на КХ „Мерик“. Главоногото подскочи и се освободи. Видеокамерите показаха как две от облечените в космически костюми фигури направиха несполучлив скок, а третата се хвана за същата антена, която беше спасила Касад. Вече знаейки горе-долу къде са лостовете за управление на двигателя, Касад натисна неистово. Задейства се някаква лампа над главата му. Всички холопрожектори угаснаха. Главоногото започна някаква маневра, която включваше всички най-яростни елементи на подхвърляне, въртене и отклоняване ту в една, ту в друга посока. Касад видя как облечената в космически костюм фигура премина край мехура над главата му, появи се за кратко на предния видеоекран и се превърна в петънце на задния екран. Прокуденият продължаваше да стреля с енергийни патрони дори когато той — или тя — се смали дотолкова, че не можеше да се види.

Касад се мъчеше да запази съзнание, докато траеше яростното подскачане. Разнообразни звукови и визуални аларми виеха, за да привлекат вниманието му. Касад натисна лостовете за управление на двигателя, реши, че опитът му е бил сполучлив, и отдръпна ръцете си, когато се почувства така, сякаш нещо го дърпаше да го разкъса само в две посоки, а не в пет.

Случаен кадър на камерата му показа, че фотонният кораб се отдалечава. Добре. Касад изобщо не се съмняваше, че бойният кораб на прокудените можеше да го унищожи всеки момент и че щеше да го направи, ако се приближеше или го застрашеше по някакъв начин. Не знаеше дали Главоногото е въоръжено, съмняваше се, че на него има нещо по-голямо от противопехотни оръжия, но беше сигурен, че никой командир на фотонен кораб не би позволил на една излязла от контрол совалка да се приближи до кораба му. Вероятно прокудените вече бяха разбрали, че главоногото им е отвлечено от врага. Касад нямаше да се изненада — би се разочаровал, но не и изненадал, — ако фотонният кораб го превърнеше на пара всеки момент, но в същото време разчиташе на две чувства, които бяха съвършено човешки, макар и да не бе задължително да са присъщи на човешкото у прокудените. Това бяха любопитството и желанието за мъст.