Дан Симънс - Хиперион

Касад изпробва радиото на костюма. Нищо, не се чуваха дори и фоновите смущения. Той откри кабела на инфотерма. Нищо. В този миг корабът отново се наклони, при което металът отекна в поредица от удари и Касад бе отхвърлен към стената на шахтата на рангоута. Една от транспортните клетки прелетя покрай него, а срязаните й кабели се развяваха подобно пипалата на раздразнена морска актиния. В клетката имаше трупове и още тела, заплетени в сегментите на спираловидната стълба, която все още си стоеше невредима покрай стената на шахтата. Касад измина с ритане оставащото разстояние до края на шахтата и установи, че всички херметически врати там са запечатани; самата шахта на рангоута беше диафрагмено затворена, но в основния шпангоут имаше дупки, които бяха толкова големи, че през тях можеше да премине търговско ЕМПС.

Корабът отново се разлюля и заподскача още по-бясно, с което придаде на Касад и на всичко останало в шахтата нови сложни въртеливи движения. Касад увисна на парче разкъсан метал и се провря през някаква пролука в тройния корпус на ХК „Мерик“. Той едва не се разсмя, когато видя вътрешността. Онзи, който бе поразил стария болничен кораб, го бе направил, както трябва — корпусът беше разцепван и пробиван с конвенционални плазмени бомби, докато пломбите за налягането бяха поддали, самопломбиращите се устройства се бяха разрушили, дистанционните контролери за изправност се бяха претоварили и вътрешните шпангоути се бяха разпаднали. Тогава вражеският кораб бе сложил в търбуха на корпуса ракети с бойни глави от картечен заряд, както остроумно ги наричаха хората от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос. Ефектът беше до голяма степен като осколочна граната, пъхната в пълна с плъхове дупка.

През хиляди пролуки проникваха светлини, които тук-там се превръщаха в пъстроцветни лъчи — но местата, където намираха колоидна основа сред плаващата мъгла от прах, кръв и машинно масло. От мястото, където висеше и извиваше тялото си в унисон с люшкането и подскачането на кораба, Касад виждаше десетина или може би повече голи и разкъсани тела, които се движеха с измамната грация на подводен балет, присъща на мъртвите при нулева гравитация. Повечето от труповете се носеха в своите собствени малки слънчеви системи от кръв и плът. Няколко от тях наблюдаваха Касад с карикатурните погледи на разширените си от налягането очи и сякаш го мамеха да се приближи със случайните си, лениви движения на крака и ръце. Касад си проправяше път през отломките, като риташе и се стремеше да стигне до главната спускателна шахта към командното ядро. Той не бе видял никакви оръжия — изглежда, никой освен морския пехотинец не бе успял да се екипира, — но знаеше, че ще открие шкаф с оръжия в командното ядро или в кърмовите отделения на морската пехота.

Касад се спря предпоследната скъсана пломба за налягането и се огледа. Този път наистина се разсмя. По-нататък от тази точка нямаше никаква основна шахта, нямаше никакъв кърмови отсек. Нямаше никакъв кораб. Този отсек — един рангоут, част от медицинското отделение и едно потрошено парче от корпуса — бе откъснат от кораба с лекотата, с която Беоулф 12 12 Легендарен шведски герой, който убил великана Греидел, като му откъснал ръката, за да спаси датския крал Хротгар и неговата Еленова зала — бел.прев. бе откъснал ръката от тялото на Грендел. Последната непломбирана врата към спускателната шахта извеждаше в открития космос. На няколко километра разстояние Касад забеляза още Десетина потрошени отломки от ХК „Мерик“, които се поклащаха сред отблясъците от слънчева светлина. Някаква синьо-зелена планета сияеше толкова близо, че Касад почувства внезапен пристъп на акрофобия 13 13 Болезнен страх от голяма височина — бел.прев. и се притисна по-здраво към рамката на вратата. Докато наблюдаваше една звезда, която се придвижваше над ореола на планетата, лазерни оръжия избродираха рубинения си морз и някакъв изтърбушен отсек от кораба на разстояние половин километър от Касад сред течението от вакуум избухна отново в пръски от изпарен метал, застиващи летливи вещества и разлетели се черни петна, за които той осъзна, че са човешки тела.

Касад се оттегли още по-навътре в прикритието на плетеницата от отломки и се замисли над положението си. Костюмът на морския пехотинец би могъл да издържи още най-много час — Касад вече усещаше вонята на развалени яйца от зле функциониращия респиратор, — а той не бе забелязал нито един херметически отсек или контейнер по време на уморителното си промъкване през разрушения кораб. А дори и да намереше някоя изолирана ниша или въздушна възглавница, където да се подслони, какво щеше да прави след това? Не знаеше дали планетата под него е Хиперион, или Гардън, но бе убеден, че там няма никакво присъствие на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. В същото време беше съвсем сигурен, че никакви местни отбранителни войски не биха се опълчили срещу боен кораб на прокудените. Щяха да минат дни преди някой патрулен екипаж да изследва крушението. Беше му ясно, че е твърде възможно орбитата на подскачащото парче от старо желязо, което той населяваше в този момент, да се разпадне, преди те да изпратят някой да провери какво има на него, разпилявайки хиляди тонове разкривен метал, лумнал в пламъци през атмосферата. Касад знаеше, че това не би се харесало на местните жители, но от тяхна гледна точка би могло да е за предпочитане да оставят отломъци да падат от небето, вместо да влизат в противоречие с прокудените. В случай че планетата разполага с примитивни орбитални отбранителни средства или наземно базирани конвенционални плазмени бомби, помисли си с мрачна усмивка Касад, те биха предпочели да взривят останките от разрушения кораб, вместо да открият огън срещу кораба на прокудените.