Брон, за да проумееш това, трябва да разбереш колко много разчита Техноцентърът на прогностиката. Без наличен АИ Техноцентърът вече знае подробностите за физическото, човешкото и ИИ бъдеще до един предел от 98.9995 процента за период от най-малко два века. ИИ Съвещателната комисия към Всеобема със своите неясни двусмислени изказвания — смятана за толкова незаменима от хората, — е станала за посмешище. Техноцентърът пуска по някое и друго разкритие на Хегемонията, когато това обслужва целите му — понякога за да помогне на Променливите, друг път — на Устойчивите, но винаги — за да угоди на Абсолютните.
Хиперион представлява един разрив в цялата прогностична структура на съществуванието на Техноцентъра. Той е предпоследният оксиморон — една неподдаваща се на пресмятане променлива. Колкото и да изглежда невъзможно, Хиперион като че ли е освободен от законите на физиката, историята и човешката психология и от ИИ прогностиката така, както тя се практикува от Техноцентъра.
Резултатът е две бъдеща — две действителности, ако щеш — едната, в която бичът на Шрайка скоро да бъде развъртян над Мрежата и междузвездното човечество, представлява оръжие от доминираното от Техноцентъра бъдеще, един обратен първи удар от Променливите, които управляват галактиката от хилядолетия. Другата действителност вижда нашествието на Шрайка, предстоящата междузвездна война и останалите последици от отварянето на Гробниците на времето като човешки първи удар обратно през времето, едно последно мрачно усилие от страна на прокудените, бившите колонии и други малки групи хора, избягнали програмите за унищожение на Променливите.
По плочите капеше вода. Някъде наблизо в тунелите от керамичните и каменни стени отекна предупредителната сирена на обезчувствяващ механичен робот. Облегнах се на стената и се загледах в Джони.
— Междузвездна война — казах. — И двата сценария ли изискват междузвездна война?
— Да, няма как да се избегне това.
— Възможно ли е и двете групировки на Техноцентъра да грешат в своята прогностика?
— Не. Това, което става на Хиперион, е проблематично, но разколът в Мрежата и навсякъде другаде е съвсем ясен. Абсолютните използват това познание като основен аргумент за пришпорването на следващата стъпка в еволюцията на Техноцентъра.
— А какво показаха откраднатите от Биби данни за нас, Джони?
Джони се усмихна, докосна ръката ми, но не я хвана.
— Показаха, че аз съм по някакъв начин част от неизвестното на Хиперион. Сътворяването на киборг на Кийтс от тяхна страна беше ужасно рискован ход. Само моята очевидна липса на успех като аналог на Кийтс позволи на Устойчивите да ме запазят. Когато реших да отида на Хиперион, Променливите ме убиха с ясното намерение да унищожат моето ИИ битие, в случай че моят киборг вземе отново същото решение.
— Ти го направи. Какво стана?
— Те претърпяха провал. С безграничното високомерие на Техноцентъра пропуснаха да отчетат две неща. Първо, че аз бих могъл да вложа цялото си съзнание в моя киборг и по този начин да променя естеството на аналога на Кийтс. Второ, че ще се обърна към теб.
— Към мен ли?
Той хвана ръката ми.
— Да, Брон. Изглежда, че ти също си част от неизвестното на Хиперион.
Поклатих глава. Осъзнавайки, че има някакво изтръпване в областта на черепа малко над и зад лявото ми ухо, вдигнах ръка, почти сигурна, че ще открия рана от битката в инфоравнината. Вместо това пръстите ми напипаха пластмасата на неврален шунтов щекер.
Издърпах другата си ръка от хватката на Джони и се втренчих с ужас в него. Той ме беше свързал с проводници, докато съм била в безсъзнание.
Джони вдигна двете си ръце, обърнати с дланите към мен.
— Трябваше да го направя, Брон. Може това да се окаже необходимо за оцеляването и на двама ни. Показах му юмрук.
— Ах, ти, проклет кучи сине от нисша форма на живот! Защо трябва да бъда пряко свързана, копеле лъжливо?
— Не с Техноцентъра — тихо каза Джони. — С мен.
— С теб? — ръката и юмрукът ми трепереха в очакване да размажат клонинговото му лице, прилично на кюп. — С теб? — засмях се ехидно. — Ти си човек сега, забрави ли?
— Да, но някои киборгови функции остават. Спомняш ли си, когато докоснах ръката ти преди няколко дни и ни заведох в инфоравнината?
Аз се вторачих в него.
— Повече не отивам в инфоравнината.
— В никакъв случай. Аз също. Но на мен може да ми се наложи да ти предам невероятни количества данни за много кратък период от време. Снощи те заведох при една незаконно практикуваща жена хирург в Помийния Тя ти имплантира Шрьонов диск.
Читать дальше