Дан Симънс - Хиперион

— Вероятно съсредоточават хора на космодрума и на обектите с частни телепортали.

Поехме по най-невзрачната пешеходна пътека нагоре към Булеварда, на тридесет метра под първия търговски етаж и на четиристотин метра под покрива. Храмът на Шрайка представляваше изискано украсена, свободно стояща постройка, която сега беше на по-малко от един клик от нас. Неколцина закъснели купувачи и бегачи за здраве ни хвърлиха по един бегъл поглед, след което бързо се махнаха от пътя ни. Нямах никакво съмнение, че в полицията са информирани, но щях да се изненадам от твърде бързата им поява.

Някаква шайка от пъстро намацани улични бандити изскочи от една асансьорна шахта с крясъци и подсвирквания. Бяха въоръжени с пулсаторни ножове, вериги и енергийни ръкавици. Изненадан, Джони се плъзна насреща им и ги обсипа с две дузини насочени лъчове от дяволския си бич. Минипушката тихо избръмча, без да я докосвам с ръце; прицелваше се последователно във всеки от тях, следвайки погледа ми.

Седмината хлапаци се заковаха на място, вдигнаха ръце и заотстъпваха назад, отворили широко очи. Те се напъхаха в асансьорната шахта и изчезнаха.

Погледнах Джони. Черните огледала отвърнаха на погледа ми. Никой от нас не се засмя.

Пресякохме на северната търговска уличка. Неколцината минувачи бързаха към отворените витрини на магазините. Намирахме се на по-малко от сто метра от стълбището на Храма. Чувах ударите на сърцето си в слушалките на военния шлем. Бяхме на петдесет метра от стълбището. Сякаш някой го беше повикал, един клисар или жрец се появи пред десетметровата врата на Храма и започна да наблюдава нашето приближаване. Тридесет метра. Ако възнамеряваха да ни спрат, щяха да са го направили до този момент.

Обърнах се към Джони да му кажа нещо забавно. Най-малко двадесет лъча и десетина прожектора ни удариха едновременно. Горният слой на титановия полиестер експлодира навън и отрази повечето от ударната енергия на обратния взрив. Огледалната повърхност отдолу отклони по-голямата част от смъртоносната светлина. По-голямата.

Джони беше съборен от удара. Аз приклекнах на едно коляно и оставих минипушката да вземе на прицел източника на лазера.

Десет етажа по-нагоре, по жилищната стена на кошера. Визьорът ми се замъгли. Бронята върху тялото ми угасна със съскане в пари от отразен газ. Минипушката прозвуча досущ като верижен трион от типа, който използват в историческите холодрами. Десет етажа по-горе една петметрова част от някакъв балкон и стената рухнаха в облак от взривни отломки и бронебойни патрони.

Три тежки куршума ме улучиха отзад.

Паднах на дланите си, прекратих стрелбата с минипушката и се обърнах. Бяха най-малко по десетина на всеки етаж и се движеха с прецизна бойна танцова стъпка. Джони беше успял да се вдигне на колене и изстрелваше с дяволския бич синхронизирани залпове от светлина, като си пробиваше път през светлинната дъга, за да избегне рикошетите.

Една от бягащите фигури избухна в пламъци и витрината на магазина зад нея се превърна в разтопено стъкло, което се разплиска на петнадесет метра разстояние върху Булеварда. Още двама души се прехвърлиха през парапетите на етажа и аз ги отблъснах с един залп от минипушката.

От гредите на покривната конструкция се спусна открит плъзгач с усилено въртящи се оттласквачи и закръжи, накланяйки се покрай пилоните. Дъжд от ракети се стовари върху бетоновата настилка около Джони и мен. Витрините на магазините избълваха отгоре ни милиарди парчета стъкло. Огледах се, примижах два пъти, прицелих се и стрелях. Плъзгачът се хлъзна настрани, блъсна се в един ескалатор с десетина настръхнали от страх цивилни по него и се сгромоляса в купчина смачкан метал и експлодиращи артилерийски муниции. Видях как някакъв продавач скочи, целият в пламъци, върху пода на кошера осемдесет метра по-долу.

— Наляво — извика Джони по вътрешното телефонно устройство с насочен лъч.

Четирима мъже в бойно бронирано облекло се бяха спуснали от едно по-горно ниво, използвайки индивидуални подемни устройства. Полимеризираната хамелеонска броня се задейства, за да се приспособи към променящата се околна среда, но успя единствено да превърне всеки от четиримата в искрящ калейдоскоп от отражения. Един от тях се озова в дъговия обхват на моята минипушка, за да ме неутрализира, докато в това време останалите трима се насочиха към Джони.

Нападна ме с пулсаторен нож в стил уличен бой. Аз оставих острието да се вреже в бронята ми с пълното съзнание, че то ще проникне през нея и ще стигне до бицепса ми, но се възползвах от това, за да спечеля секундата, която ми беше нужна. Успях. Убих го с твърдия ръб на ръкавицата си и пуснах откос от минипушката по тримата, които тормозеха Джони.