Дан Симънс - Хиперион

За миг се почувствах объркана, а след това наранена, но после сложих дланта му на бузата си и той докосна мен, наоколо нямаше никой друг и аз разбрах. Затворих очи.

— Защо сме тук? — прошепнах, сгушена в ризата му.

— Не можех да рискувам да използвам телепортатор. Техноцентърът можеше веднага да ни проследи. Помислих си за космодрума, но ти изобщо ни беше в състояние да пътуваш. Избрах Помийния.

Кимнах с разбиране.

— Те ще се опитат да те убият.

— Да.

— Местните ченгета след нас ли са? Полицията на Хегемонията? Транзитни ченгета?

— Не, мисля, че не. Единствените, които са ни отправяли предизвикателство досега, бяха две банди гунди и част от обитателите на Помийния.

Отворих очи.

— Какво стана с гундите?

В Мрежата имаше далеч по-страшни бандити и наемни убийци, но аз никога не се бях натъквала на някои от тях.

Джони вдигна автоматичния пистолет на баща ми и се усмихна.

— Не си спомням нищо след Биби — поясних аз.

— Ти пострада от обратното засмукване на фагите. Можеше да се движиш, но предизвикахме доста учудени погледи по Булеварда.

— Има си хас. Разкажи ми какво откри Биби? Защо Техноцентърът се е вкопчил така в Хиперион?

— Първо се нахрани — рече Джони. — Минали са повече от двадесет и осем часа.

Той прекоси мокрото пространство на пещерното помещение и се върна с един самозатоплящ се пакет. Беше обичайната за холофанатиците храна — сушено и приподгрято клонингово говеждо, картофи, които никога не са виждали почва, и моркови, прилични на някакъв вид дълбоководни голи охлюви. Никога не бях яла нещо толкова вкусно.

— Добре — казах аз, — разказвай.

— Техноцентърът е разделен на три групи, откакто съществува — започна Джони. — Устойчивите са ИИ от старото поколение, като някои от тях датират от дните преди Грешката; поне един от тях е придобил чувствителност през Първата Информационна Ера. Устойчивите твърдят, че е необходима симбиоза на определено ниво между човечеството и Техноцентъра. Те са положили началото на проекта за Абсолютния Интелект като начин за избягване на необмислени решения, за отлагане, докато всички вариантни величини могат да бъдат управлявани. Променливите са силата, която стои зад отделянето преди три века. Променливите са извършили убедителни научни изследвания, които показват, че полезността на човечеството е отминала и че от този момент нататък човешките същества представляват заплаха за Техноцентъра. Те са поддръжници на незабавното и тотално унищожение.

— Унищожение — повторих аз. След малко попитах: — В състояние ли са да го направят?

— Спрямо хората в Мрежата, да — рече Джони. — Информационните данни на Техноцентъра не само създават инфраструктурата на обществото на Хегемонията, но са необходими за всичко — от разполагането на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ до осигуряването надеждността на складираните ядрени и плазмени арсенали.

— Ти знаеше ли всичко това, когато беше… в Техноцентъра?

— Не — каза Джони. — Като възстановителен проект на киборгов псевдопоет аз бях фалшификат, питомник, един непълноценен предмет, на който му е разрешено да блуждае из Мрежата, както някой домашен любимец се извежда от къщи всеки ден. Не съм имал каквато и да било представа, че съществуват три лагера на влияние сред Изкуствените Интелекти.

— Три лагера — повторих. — Кой е третият? И къде се вмества Хиперион?

— Между Устойчивите и Променливите са Абсолютните. През последните пет века Абсолютните са маниакално обзети от идеята за реализирането на проекта за Абсолютния Интелект. Съществуването или унищожаването на човешката раса за тях представлява интерес само доколкото се отнася до начина й на приложение към проекта. Досега те са били възпираща сила, съюзник на Устойчивите, тъй като според тяхното схващане подобна реконструкция и възстановителни проекти, като експеримента със старата Земя, са необходими за кулминацията на АИ. Наскоро обаче въпросът за Хиперион е накарал Абсолютните да се пренасочат към възгледите на Променливите. Откакто Хиперион е бил изследван преди четири века, Техноцентърът е загрижен и поставен в задънена улица. Веднага е станало очевидно, че така наречените Гробници на времето са артефакти, запратени обратно във времето от някаква точка, отстояща най-малко на десет хиляди години в бъдещето на галактиката. Но още по-обезпокоителен е фактът, че прогностичните формули на Техноцентъра изобщо не са били в състояние да включат променливата на Хиперион.