Дан Симънс - Хиперион

— Изкуствените интелекти имат ли семейства? — попитах. — Кръвни вражди? Спречквания? Скандали между любовници?

Той леко се усмихна и отвърна:

— Не. Съществуват общности, които приличат на семейства, но в тях — за разлика от човешките семейства — няма изисквания нито за чувства, нито за отговорност. „Семействата“ на ИИ всъщност се свеждат до групи със специален общ код, благодарение на който тенденциите на някои процеси се проследяват по-лесно и от самото им начало.

— Значи не смятате, че ви е нападнал друг, ИИ?

— Възможно е — отвърна Джони, като въртеше чашата си с две ръце. — Но просто не виждам защо е трябвало да ме нападат чрез моя киборг.

— Може би така достъпът е по-лесен?

— Може би. Обаче това усложнява нещата за нападателя. Едно нападение, извършено в самата информационна равнина, би било несравнимо по-смъртоносно. Освен това наистина не виждам какъвто и да било мотив за друг ИИ. Няма смисъл. Аз не представлявам заплаха за никого.

— А защо имате киборг, Джони? Ако разбера с какво се занимавате, възможно е да се досетя и за някакъв мотив.

Той взе една хрускава бисквита и започна да си играе с нея.

— Имам киборг… до някаква степен съм киборг, понеже моята… функция… е да наблюдавам човешките същества и да реагирам на техните действия. В известен смисъл и аз самият съм бил някога човек.

Намръщих се и поклатих глава. Не виждах никаква логика в тези думи.

— Чували ли сте за проектите за възстановяване на личността? — попита той.

— Не.

— Ами за този преди една стандартна година, когато специалистите от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ създадоха повторно личността на генерал Хорас Гленън-Хайт, за да разберат защо е бил толкова велик военачалник? По новините непрекъснато говореха за това.

— А, да.

— И така, аз съм… или бях… един по-ранен и много по-сложен проект за възстановяване. Моята личност беше пресъздаден от Техноцентъра поет от старата Земя още отпреди Хеджира. Древен. Роден в края на осемнадесети век по Стария календар.

— По дяволите, как може да се реконструира личност от толкова старо време?

— По писмени данни — отвърна Джони. — Писмата му. Дневниците му. Критични биографии. Свидетелства на приятели. Но най-вече стиховете му. Възпроизвеждащите устройства пресъздават обстановката, включват в действие познатите фактори и се стремят да постигнат максимална прилика с творческите възможности на някогашния индивид. И voila — възниква нов елемент от Техноцентъра. Отначало подобието е било доста грубо, но към момента, в който бях създаден, стана сравнително сполучливо. Първият ни опит беше един поет от двадесети век на име Езра Паунд. Съответният елемент от Техноцентъра се държеше самоуверено до абсурд, страдаше от невероятни предразсъдъци и на практика беше безумен. Трябваше да се пипкаме цяла година, докато разберем, че елементът е в изправност, просто човекът е бил смахнат. Гений, но смахнат.

— И после? — попитах. — Вашата личност е била изградена от един умрял поет. И после какво?

— Той е шаблонът, по който е създаден моят ИИ — отвърна Джони. — Киборгът ми дава възможност да изпълнявам моята функция в общността на информационната равнина.

— Като поет ли?

Джони се усмихна отново и отвърна:

— По-скоро като поема.

— Поема ли?

— Като живеещо свой живот произведение на изкуството… но не в човешкия смисъл. Може би като някаква загадка. Променящ се ребус, който понякога предлага неочаквани подходи при решаването на много по-сериозни задачи.

— Не разбирам — казах.

— Може би това няма значение — рече той. — Много, много се съмнявам, че причината за нападението е било моето… предназначение.

— Според вас каква е причината?

— Нямам представа.

Струваше ми се, че се въртим в кръг. Казах:

— Отлично. Ще се опитам да открия какво сте правили и с кого сте били през тези пет дни, които се губят. Има ли нещо друго освен листчето от кредитната ви карта, което смятате, че може да ни помогне?

Джони поклати глава.

— Нали разбирате защо за мен е важно да разбера кой и по какви причини е искал да ме убие?

— Естествено — заявих аз. — Защото може да последва нов опит.

— Точно така.

— Как бих могла да се свържа с вас, ако е необходимо?

Джони ми подаде един чип за достъп.

— Линията сигурна ли е?

— Много.

— Чудесно — казах. — Ще ви се обадя, ако… и когато… се добера до някаква информация.

Излязохме от кръчмата и тръгнахме към терминала. Тъкмо се разделихме, когато внезапно се сетих за нещо, догоних го и го улових за ръката. Това-беше първото ми докосване до него.