Дан Симънс - Хиперион

— Направих справка в регистъра на телепортатора.

— А направихте ли си труда да потърсите онова лице — или името на лицето — в общия списък?

— Да, но двамата сме пътували с моята лична карта — поясни Джони.

— Имало е само още едно лице, така ли?

— Да.

Кимнах. Телепортаторните регистри щяха да разкриват всички междузвездни престъпления, ако през техните портали се извършваше истинско телепортиране — тогава по транспортните данни щяхме да можем да пресъздаваме индивида до последния грам и последната молекула. Но същността на телепортатора е друга. Той представлява просто една дупка в пространството и времето, издълбана на принципа на фазовата изключителност. Ако телепортаторният престъпник (или престъпница) не е използвал собствената си карта, единствените данни, които получаваме за него, са откъде тръгва и къде отива.

— Откъде сте тръгнали заедно с другия човек? — попитах аз.

— От Тау Сети Сентър.

— Имате ли кода на портала?

— Разбира се.

— Хайде да приключим с този разговор и да идем там — казах аз. — Това място смърди до небесата.

ТС2, както от незапомнени времена наричат Тау Сети Сентър, несъмнено е най-гъсто населената планета в Мрежата. Освен петте милиарда население, което се боричка за място върху площ, по-малка от половината суша на старата Земя, планетата има и един екологичен орбитален пръстен, който дава подслон на още половин милиард души. Освен че е столица на Хегемонията и седалище на Сената, ТС2 е и главен търговски център на Мрежата. Разбира се, порталният номер, който имаше Джони, ни доведе до терминал с шестстотин портала в един от най-високите небостъргачи в Ню Лондон, един от най-старите и най-големи квартали на града.

— Дявол да го вземе — казах, — нека да пийнем по нещо.

Близо до терминала имаше голямо изобилие от кръчми и аз избрах една сравнително спокойна — беше в стил моряшка таверна, мрачна, прохладна, с много фалшиво дърво и фалшив бронз. Поръчах си бира. Никога не пия концентрати и не използвам флашбек, когато правя разследване. Понякога си мисля, че това, което ме задържа в този занаят, е нуждата от самодисциплина.

Джони също си поръча бира — тъмно германско питие, което се вари и се бутилира на Ренесанс Вектор. Улових се, че се чудя какви ли пороци би могъл да има един киборг, и попитах:

— Какво друго открихте, преди да ме посетите? Младият мъж разпери ръце:

— Нищо.

— Вие ме занасяте — изрекох почтително, — това е някаква шега. При положение че разполагате с всички възможности на един ИИ, да не можете да проследите къде е бил и какво е правил вашият киборг няколко дни преди да ви се случи… нещастието?

— Не мога — каза Джони и си сръбна от бирата. — Всъщност бих могъл, но има важни причини, поради които не желая други ИИ да разберат, че правя разследване.

— Подозирате ли някого от тях? Вместо отговор Джони ми подаде едно тънко листче от вселенската си кредитна карта.

— Тъмното петно е причинено от убийството ми и тук се вижда, че в продължение на пет дни не е отчитано нищо. Ето мястото.

— Струва ми се, казахте, че сте останали разграден само за една минута.

Джони се почеса с пръст по бузата.

— Имах късмет, че са се заличили данните само за пет дни — отвърна той.

Махнах с ръка на келнера, който беше човек, и си поръчах още една бира.

— Вижте какво, Джони — рекох, — каквото и да представлявате, аз никога няма да успея да вникна във вашия случай, ако не узная повече за вас и за нещата, свързани с вас. Защо някой ще иска да ви убие, след като е известно, че ще бъдете възстановен — или нещо подобно, дявол да го вземе!

— Виждам два възможни мотива — каза Джони над бирата си.

Кимнах и подех:

— Единият е да се предизвика тъкмо това заличаване на паметта, което е налице. Ако е така, от това би следвало, че всичко, което някой е искал да забравите, ви се е случило — или сте го узнали горе-долу през миналата седмица. Кой е вторият мотив?

— Да ми се изпрати послание — отвърна Джони, — само че не зная нито какво е то, нито от кого е.

— Знаете ли кой би искал да ви убие?

— Не.

— Съвсем нищо ли не ви идва наум?

— Нищо.

— Повечето убийства — отбелязах аз — са резултат от състояние на внезапен и неразумен гняв от страна на човек, когото жертвата познава добре. Някой член на семейството. Някой приятел или любовник. По-голямата част от предумишлените убийства обикновено се извършват от някой близък на жертвата.

Джони не отговори. В израза на лицето му имаше нещо, което ми се стори изключително привлекателно — някаква мъжка сила, съчетана с женски усет за нещата. Може би това се четеше в очите му.